Стамена Кавръкова-Георгиева В днешно време различни клонове на науката се занимават със създаване на механизми за дълготрайно съхранение на големи информационни масиви. Благодарение на новоразвитите цифрови памети се създават съвременни устройства за записване, но и се развиват други технологии. Част от примерите за подобни памети са холографската памет, записът на информация върху ДНК, нанолитографията, паметта, базирана върху нанотръбички и наномагнитната памет. Развитието на технологиите би донесло различни ползи за човечеството. Натрупването на голямо количество разнообразна информация би могло да доведе до нова индустриална революция, давайки възможност за тласък в развитието на науката. Освен това, възможността за съхранение на история за случващото се наоколо, ще доведе до по-добро познаване и разбиране на ежедневието ни от бъдещите поколения. Освен положителни страни, неограниченото съхранение носи със себе си възможни вреди за бъдещето. Прекаленото разчитане на технологиите да „помнят“ вместо хората би довело до закърняване на способностите за търсене на информация, критичното мислене и дигитална неграмотност. Не на последно място информацията е сила, която ако попадне в неправилните ръце може да се превърне в опасно оръжие. В зависимост от начините по които бъдещите поколения използват възможността за съхранение на информация ще реши дали човечеството ще се превърне в роб на технологиите или ще продължи по пътя си към усъвършенстване. Ключови думи: информация, съхранение, цифрова памет, холографска памет, ДНК, изкуствен интелект, компютърно зрение, информационна грамотност

СЕКЦИЯ „ЕТИЧЕСКИ ИЗСЛЕДВАНИЯ”, ИНСТИТУТ ЗА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ОБЩЕСТВАТА И ЗНАНИЕТО ПРИ БАН КАТЕДРА „ЛОГИКА, ЕТИКА И ЕСТЕТИКА“ ПРИ ФФ на СУ „СВ. КЛ. ОХРИДСКИ“ ОРГАНИЗИРАТ... Виж още

Предложеният текст е част от грантово изследване „Влияние на нови цивилизационни фактори върху традиционните образователни формати в университета“ (грант РФФИ, № 14-06-00181). Преводът е направен с любезното съдействие и разрешение на автора на статията. Източник: Лехциер В. Л. (2015) Цифровой стиль жизни и академические коммуникации в аутитории: проблема вовлечености. Вестник Самарской гуманитарной академии. Серия „Философия. Филология“, № 2(18), сс. 38-54. Авторът разглежда понятието „цифров начин на живот“, въведено от съвременните социолози за обозначаване на явлението мобилност и прилагано при анализа на актуалните образователни комуникации с участието на „цифровата младеж“. Основната част от статията е посветена на анализа на тези ситуативни интерактивни ефекти, които поражда наличието на персонално устройство по време на занятия.