Home > Киберлексикон > Виртуалната социална мрежа като „подвселена”(един анализ по А. Шютц)

Виртуалната социална мрежа като „подвселена”(един анализ по А. Шютц)

sozialnivuzglavniziНиколай Колев

Abstract: Abstract: The article commented Facebook  as a “sub-universe” in the sense that the term is used by the famous social scientist A. Schutz. The exhibition focuses on the possibility of defining the social network in this way because of the specific obscenity, intersubjectivity and spontaneity of the new, virtual sociality.

keywords: Facebook,  “sub-universe”,  A. Schutz, social network,  virtual sociality

Виртуалното пространство дава възможност за участие на индивида в него, както никое друго пространство – заличавайки несъвършенствата и недъзите на тялото си, неудобствата на пола и въобще всички ограничаващи последствия от екзистенциалния факт, че човек представлява уникално психосоматично единство в света. Вероятно това нарушаване на екзистенциално-феноменологичната връзка със света е един от факторите, обуславящ както изтъняването на социалните връзки, така и тяхната крехкост, скорост на установяване и прекратяване  в интернет базираните социални мрежи. Нарушаването е пряко следствие от сливането на реално и въображаемо във виртуалното пространство. Но в това пространство също така се развиват и далеч по-прости и некомплицирани форми на общуване в сравнение с мъчителния лабиринт на човешките взаимоотношения в реалността. В него възможността за  общуване в реално време с хора със сходни интереси и обединяването с тях в групи, е равнопоставена и пребивава паралелно с възможността за най-различни симулации, които се простират от симулация на сватби и семеен живот до участие в бойни действия и криминални разследвания. Т.е. пребиваването във виртуалния свят на киберпространството е не просто съзерцание, но и участие в една завършена вселена, където принципът на удоволствието отменя този на реалността, агресията се задоволява непосредствено, а физическите закони губят силата си. Често цената на тези замени е загубата на значенията поради размиване на границите и неразличаването на възможно и невъзможно, правилно и неправилно, истина и лъжа, до което води продължителното пребиваване във виртуалния свят подобно на случващото се със знаменития герой на Сервантес – Дон Кихот, под влияние на рицарските романи, а именно – до потъване във въображаемия свят:

„Така че съществуват няколко, може би безкраен брой, различни редове на реалност, всеки от които има свой особен и автономен начин на съществуване. Уилям Джеймс ги нарича „подвселени” . [1]

%d1%84%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%b1%d1%83%d0%ba_n

В плана на виртуалните социални мрежи вариативността на възможностите е функция от тяхната своеобразна „виртуална георгафия”. Тази география задава набора от променливи – величини, които могат да се анализират с оглед на специфична форма на преживяване на самия себе си, специфична форма на социалност, особена времева перспектива и специфична „материалност“. Подходяща база за открояване на тяхната онлайн/виртуална специфика са идеите на А. Шютц за социална реалност и всекидневен свят, изложени в есето му „Дон Кихот и проблемът за реалността”.

В своя анализ на реалността Шютц се основава на идеята, че произходът на всяка реалност е субективен и вероятно съществуват безброй редове реалност, множество реалности – „подвселени”. Затова основни категории като време, пространство, причинност, получават свои специфични  модуси и модификации във всяка подвселена. За разлика от подвселените, реалността на всекидневието е населена от нашите действия, ние можем да я променяме и да комуникираме помежду си в нея. Затова всекидневната реалност е върховна. За нейното върховенство може да се съди и по това, че въпреки индивидуалните си вариации, едни и същи обекти се преживяват от нашите ближни по начин, който е идентичен с нашия, а различните схеми на интерпретации разполагат с една и съща структура за съотнасяне с реалността на всекидневието. Вярата в принципната идентичност на интерсубективното преживяване на света е основа и на комуникацията ни със себеподобните. Това позволява между комуникиращите да се изгради обща дискурсивна подвселена. Така например, Дон Кихот допуска, че Санчо е подвластен на други закони, защото не е рицар, а Санчо е готов да приеме, че несполуките на рицаря са заради нарушената му клетва. В това Шютц вижда своеобразната  диалектика на интерсубективността:

„Интерсубективното преживяване, общуването, споделянето на нещо заедно  предполага в крайна сметка вяра в искреността на другия да поставя върху една от безбройните подвселени акцент на реалност и освен това че той, другият, приема на доверие, че аз също имам открити възможности да определям какво е мое съновидение, моя фантазия и мой реален живот.”[2]

 Подобно разбиране за интерсубективността, както и за множеството светове като подвселени заради особеното им субективно преживяване, позволява на Шютц да приеме индивида за суверенната инстанция на познанието:

„Той обаче е един конструиран индивид, живеещ в хоризонта на своя жизнен свят, със присъщите му типични дадености. Същевременно това е изначално социализиран свят, предзададен ни от нашите предшественици – свят, знанието за който е социално разпределено и за по-голямата част ние просто се доверяваме на резултатите от другите.”[3].

От това гледище първостепенно значение за предзададеността на социалния свят има културният образец на социалната група. С културен образец на социалната група” Шютц означава специфичните оценки, институции и регулативни системи (нрави, обичаи, традиции, закони и др.), които конституират всяка социална група. Този образец се основава на определен тип знание. То се характеризира с нехомогенност (нееднаквост), противоречивост и непоследователност, защото се получава от всекидневието и зависи от изменчивостта на интересите на индивида, които се променят според ситуацията и развитието на личността. Във всекидневието хората не са заинтересовани от яснотата на знанието за своя свят, т.е. от истината за него. За тях е по-важно да разполагат с информация за шансовете или рисковете, които крие дадена ситуация за успеха на действията им. Същото знание лежи в основата на културния образец на групата. Той се предоставя на нейните членове от предшественици, учители, властващи като нещо безпроблемно и универсално ръководство за всяка ситуация. Те възприемат знанието, предоставено от образеца, безкритично, на доверие, като самоочевидно.

Как изглеждат социални мрежи в контекста на така описаното като върховна реалност на всекидневието, негови подвселени и диалектика на интерсубективността?

Аналогично на „ситуационната география” на реалния свят, социалните платформи в мрежата предоставят дизайн и механизми, които служат като дигитализирани близнаци на стени, прозорци и чат-румове (стаи). Самите комуникативни и информационни дейности в дигитална среда се случват в пространствено характеризирани приложения на платформите – съ-членството в групи е подобно на съ-кооператорството в етажна собственост – общата активност определя динамиката на изграждане и удържане на колективна идентичност. От друга страна, симулирането чрез дигитални модели на реалното пространство – от етажната собственост през социално-ролевата архитектура до имитацията на пространствата на частни и публични „домейни”, като домът, площада, пазара, кабинетът – свидетелства за стремежа географията на социалните платформи в мрежата да се развива така, че да даде на потребителя си комфорта на всички привични пространства на социално взаимодействие и себеизразяване.

 

Във връзка с формата на самопреживяване и социалност, от решаващо значение за социалните мрежи са членството и изразяването на идентичност.Членството определя границите на мрежата във виртуалното пространство – параметрите му като анклав на подвселената, която представлява дигитализираната виртуална реалност. Това става чрез нивото на публичност / приватност. Типичен пример в това отношение е историята на Фейсбук. Както е известно, той стартира първоначално като затворена мрежа, при която критерият за членство лежи изцяло в не-виртуалното. Като академичен тип мрежа, Фейсбук е имал по-скоро затворен характер и сочи принадлежност към определена академична институция, като нивото на достъп до профилите на членовете на дадена академична мрежа е пълно, без индивидуални филтри.

Подобно на всички други социални платформи в интернет, така и Фейсбук може да се променя радикално в драстично кратки срокове. В резултат, като устойчиви негови характеристики се открояват динамиката на границите на публично и частно и стратегиите за „договарянето им”. Макар феномени като кибер-активизма  да показват честата пряка връзка между виртуални и реални групи, паралелът между тях съвсем не е задължителен – мрежата и социалните пространства са самостойни обекти. За тяхната самостойност може да се съди по това, че колективната идентичност във Фейсбук се изразява чрез активността на груповата стена, интензитета на диалогичността, модераторите и акумулираните „килобита обмен”. Тези са „артефактите”, които изпълняват ролята на критерий за анализа на колективната идентичност в социалните платформи. Същевременно тази идентичност има и своите когнитивните рамки, в които членовете на групите да артикулират целите/активността/позициите на групата. Във Фейсбук  те се заключават в информативната стойност на дейността върху стената на групата, съобщенията и диалога между членовете на групата, респективно степента на включване/ приобщаване към определен дискурс.
На тази основа като определящи актуалните му пространствени характеристики посредством членство могат да се откроят две радикални промени в организацията на Фейсбук:

1) Отварянето му за всички потребители на световната мрежа за регистрация. Така Фейсбук престава да е „оградена градина”, разраства се териториално далеч отвъд първоначалните потребители, обхващайки все по-широк кръг от социални мрежи от „не-виртуалното”. В плана на мрежата, видяна като непрестанен поток от информация, Фейсбук предлага отвореният достъп за корекции в диалога и промяната на участниците в реално време,  заемане на активна позиция от  всеки от тях.

2) Постепенното отпадане на ролята на социалната платформа като информационна и комуникативна среда, обслужваща реални групи и концентрирането й във все по-голяма степен върху единствено виртуалната поява и разрастване на социалните мрежи.

Във Фейсбук достъпът до информация е възможен единствено за членове като външна рестрикция, но след присъединяване, членовете сами определят (филтрират) нивото на достъп вътре в мрежата. С това Фейсбук предоставя възможност да познаем реалността на Другите, но не обработена в някакъв външен образ от медиите/политиците/PR-a, а в най-интимните, дълбоки и често непонятно различни детайли – динамични и преливащи се една в друга множествености, където вече в една и съща реалност (поради ”смаляване на разстоянията”) пребивават едновременно едно и неговото противоречие, без да се отричат, без едното да има претенция да е по-истинно от другото. Няма “център” и “социо-културно одобрено знание” – срещат се различни системи от вярвания/убеждения, без адаптиран превод. Пълноценното участие в диалога се изисква, не само за да се удържа във вниманието тази нова контекстуалност, но и хипертекстуалността в общуването. “Децентрализирането” на източниците и постоянното актуализиране/надграждане на информацията поставят участниците в позиция на постоянен избор в много динамична среда, където “не зная, не съм го видял/а” е лична отговорност. В този поток преходът от информация към знание все по-често надхвърля физическите човешки възможности. Съвместяването на такива различни системи във виртуалната среда надхвърля всички познати измерения.

В този контекст едно различно, ново измерение получава и инетрсубективността. Тя се съизмерва с разбирането за собствените действия – какво причиняваме с тях на себе си и на Другите/Другия – дали е в съгласие с тях или ги застрашава и с какво, какво споделяме и необходимо ли е или може да го задържим за себе си?

Разгледан по този начин, проблемът с отвореното виртуално мрежово пространство предоставя ново поле за изследване както на социалната активност в него, така и на въпроса за релативността или детерминираността на социалната перспектива от различните религиозни, научни или художествени подвселени.

[1] А. Шютц, Чужденецът, ЛиК, София, 1999, с. 53.

[2] А. Шютц, цит съч. , с. 71.

[3] Ив.Чалъков, Социални светове на познанието Лик, София, 1992, с. 50.

 

Остави коментар