За страха от грешката от втори род
В статията е направен опит със средствата на теоретичната статистика, и по-специално със средствата на статистическата теория за изводи и заключения, да се обясни поведението на управляващите политици по времето на коронавирус кризата. Разгледани са рисковете за грешка от първи и от втори род при вземането на решение. Показани са директните загуби и пропуснатите ползи при вземането на едно или друго решение. Разгледани са решенията на управляващите политици относно налагането на строги противоепидемични мерки и относно ваксинирането и е показано, че отвъд привидността на загрижеността за живота и здравето на хората, зад взетите решения стоят интересите на различни социални групи. Показано е, че водещо е кой носи отговорността за човешкото здраве и човешкия живот. Когато отговорността се носи от управляващите политици, тогава те работят в посока на минимизирането на грешката, която би довела до директни загуби на човешко здраве и човешки животи. Когато отговорността за собственото здраве и собствения живот се носи от самите хора, тогава управляващите политици работят в посока на минимизирането на грешката, която би довела до пропуснати ползи за фармацевтичните компании.
Ключови думи: статистически хипотези, вземане на решение, рискове за грешка, директни загуби, пропуснати ползи, коронавирус, ваксиниране.
Уводни думи
В статистическата теория за изводи и заключения, когато се проверяват хипотези, се дефинират две хипотези – нулева и алтернативна. „Според нулевата хипотеза теоретично очакваният ефект би трябвало да бъде равен на нула… Доколкото в практиката се наблюдават ненулеви резултати, то съгласно тази хипотеза те се приемат за плод на случайни влияния“. [1] „Алтернативната хипотеза е всяка хипотеза, различна от нулевата“ [2], т.е. може да се каже, че теоретично очакваният ефект би трябвало да се различава от нула и доколкото в практиката действително се наблюдават ненулеви резултати, те се приемат за закономерни. Тъй като проверката на хипотези се извършва на базата на информация от представителни извадки, никога не може категорично да се каже коя от двете хипотези е вярна. [3] Може само да се приеме едната или другата хипотеза. При това, ако се приеме хипотезата, която е вярна, това е верен извод, но е възможно да се приеме хипотеза, която не е вярна, и тогава се прави грешен извод, или просто се допуска грешка. Тъй като можем да приемем или едната, или другата хипотеза, то възможните грешки са две и се наричат съответно грешка от първи род и грешка от втори род. Грешка от първи род се допуска, когато се приема алтернативната хипотеза, докато всъщност е вярна нулевата. Грешка от втори род се допуска, когато се приеме нулевата хипотеза, докато всъщност е вярна алтернативната.
Пълният текст на статията можете да прочетете ТУК.
_____________
*Статията е публикувана за пръв път в брой 48, юли 2021 г. на списание „Реторика и комуникации“ (ISSN 1314-4464) https://rhetoric.bg/. Препубликуваме я в “Киберекология” с с любезното съдействие на колегите от „Реторика и комуникации“.
