Индивидуализъм, соционализъм и виртуална комуникация

Лена Н. Тодорова

Individualism, Socionalism and Virtual Communication

Lena N. Todorova

Abstract. The article, based on observations of real processes and literature, presents research on how virtual communication affects the phenomenon of individualism. It defends the thesis that individualism in hypermodern developed communities is a new type, which has as a basic characteristic the awareness of the fact that the condition for the achievement of personal goals and interests is the existence of the social, of being as a whole. A comparison of the types of individualism is made and a conceptual framework of this new type is presented. Opportunities provided by the “global network” for intersubject reflection and for mutual impact in communication processes are identified as the main reason for change and development of the social measure of communicating agents in the global information system.

В хипермодерното (по Ж. Липовецки)[1], информационното (по М. Кастелс)[2], кибернетичното (по С. Минева)[3] и пр. дефинирано икономико-социално развито общество, несъмнено водеща роля в производствените, респ. социалните отношения, играе развитата в последните десетилетия на база „високите технологии” комуникационна система. Тя се явява мощно средство, което влияе както на икономическите, така и директно на социалните отношения, което формира социално съзнание с качествено нови характеристики. Това е причината да се търсят определения, които обобщено да отразят този факт.

В „патоса” при рефлектиране на протичащите социални процеси, формиращи се в условията на огромните технологични и комуникационни възможности, не бива да се забравя, че всичко това е само средство, което се управлява от хората и възможностите, които то предоставя, следва да бъдат използвани за тяхното добруване, а не експлоатиране. Това поставя нови социални предизвикателства, респ. етическа проблематика, която не може да бъде „снета” по традиционен начин. В тази връзка, напълно основателно е разработването и развитието на една нова, съвременна етико-социална теория, респ. една „философска киберантропология”[4]. digital-technology1-1 Човекът във виртуално комуникиращо общество, интензивно променя индивидуалното си съзнание, т.е. променя „социалната си мяра”,[5] социалната компонента на своята същност („природа”). При това протичат сложни, многоаспектни взаимодействия между индивидуално-социално, които по един или друг начин, както показват наблюденията и изследването на тези процеси, водят до етическо въздигане. Това е тезата, която тук се поставя за рефлексия. Априори ще отбележим, че социалното „ставане” на човека в средата на мощна информационно-комуникативна система, противоречието индивидуално-социално, модифицира, явява нова форма, което променя моралните отношения.

Традиционните социални общности губят значение: нещо което предизвиква носталгията на З. Бауман,[6] явяват се нови видове такива, които се характеризират с изключителна динамичност на възникването и разпадането си. Това е процес на непозната досега бърза промяна на моралната ценностна система, при който, макар да звучи парадоксално, измеренията на етическото отношение се запазват и увеличават. Функцията на т.нар. гражданско общество рефлектира едно – с основание го наричаме – глобално етическо отношение. Това отношение, осъзнато или не, предпоставя индивидуално съзнаниеописуемо с термина-концепт соционализъм. Терминът се характеризира и с това, че в индивидуалното човешко съзнание се „вгражда” „отговорността за другостта” (по Е. Левинас).[7] Това е феноменът, който несъмнено дирижира етическия дискурс на съвременността. Най-общо казано, „мрежата” или „виртуалната среда” оказват влияние изобщо на културно-историческите процеси, в частност, формират в индивидуалното човешко съзнание рефлексии с противоположна насоченост. От една страна, това е комуникационната функция, която предпоставя една социална зависимост, респ. обвързаност. От друга, информационната функция дава условия и е основа за самостоятелно следване на цели и интереси, т.е. за прояви на индивидуализъм. Като социален факт това обстоятелството е забелязано от М. Кастелс[8], но от погледа му убягва един съществен момент – взаимното проникване, взаимодействието между двете функции.

Условията за индивидуализъм предпоставят и изискват по необходимост социална детерминация, и обратно. Наблюдението и анализът на социалните отношения в сферата на виртуалното общуване показват процес на оформяне и проява на един нов вид индивидуализъм, бихме могли да го определим като „соционален” индивидуализъм. Той се характеризира с осъзнаването на факта, че условия за постигане на лични цели и интереси е биването на социалното, на битието изобщо. Това не е „кооперативен индивидуализъм от Локовски тип”, който акцентира върху способността за съчетаване на интереси, нито индивидуализъм „по модела на Мил”, изискващ абсолютна свобода и автономия на индивида при дефиниране на собствени идеи и ценности до границата „да не вреди на другите”[9]. Соционалният индивидуализъм е много различен и от индивидуализма от Хобсов тип, или „еснафския”, характерен за България в т.нар. преходен период (последните двайсетина години).[10]

Характеристиката на новия тип индивидуализъм, наблюдаван в хипермодерно развитите общества, се представя от следната обобщена концетуална рамка:

Висша ценност вече не е личното материално благо, нито социалният просперитет, а личният живот и то качествен такъв;
Собственият интерес, в името на тази цел, по необходимост изисква защита на средата и условията за това – както на природните, както и на социалните такива;
Всеки човек има право да иска и преследва същото за себе си, но по никакъв начин не може да отнеме, ограничи и експлоатира правото ми на достоен живот.

В тази индивидуалистична в същността си концепция се откроява социален компонент, който отразява осъзнаването на една битийна, в частност и социална зависимост на индивида. Това модифицира класическите форми на индвидуализъм, като снижава негативната му съставка, олицетворявана от егоизъм и предполага една социална насоченост на положителната негова компонента. Тази насоченост се състои във възможността за ефективна, целенасочена и упорита дейност в името на конкретна цел. Разбира се, комуникацията в съвременното киберпространство е само условие за пропаганда на такава концепция в глобален мащаб. Нейното налагане изисква материална база и едва ли това е „добрата” социална концепция, но така или иначе „мрежата” спомага за изтеглянето напред както на икономическите отношения, така и на социалните , респ. играе важна роля при формирането на индивидуалното човешко съзнание. Редица примери в подкрепа на казаното се съдържат в екологични и биоетични изследвания, тези и концепции.

В един по-конкретен план, наблюденията ни на процесите в „мрежата”, отнесени към разглежданата проблематика, резюмирано, показват:

Естествено, всеки участник в „мрежата”, виртуално явява социалната си мяра (акция), която бива светкавично оценена и атакувана (реакция);
От това взаимодействие следва взаимовъздействие, което налага корекции;
Тези корекции в резултат на взаиморефлексията променят и повишават (развиват) социалната мяра на реалните субекти.

1452426432_1

Казваме това, понеже вярваме, че именно взаиморефлексията е основа на противоречието, което пък е „двигател” на развитието (Хегел). При този идеализирано представен процес един участник с индивидуалистично комуникационно поведение е принуден да направи корекции в начина на общуване по силата на необходимостта за постигането на личната цел или интерес посредством него. Тук не става дума за етика на комуникацията в „мрежата”, а за реален социално-психологически процес, който рефлектира в индивидуалното съзнание в резултат на тази комуникация, именно благодарение биването и функционирането на тази „мрежа”. Това е основанието на поставената в началото теза, което налага като основен извода, че виртуалната култура е необходимо предпоставена от едно ново, модерно етическо отношение, породено и развиващо се в една глобална човешка комуникация. Тя поражда, по наше мнение, и ще разгърне едно социално съзнание (соционализъм), така че човекът ще осъзнае, че личното му биване, автономност и свобода е функция на неговата отговорност за „другостта”, респ. на неговата социална съпричастност(солидарност).

Разглежданата проблематика е твърде широкообхватна. Настоящото предложение е опит да се разгледа от един етически аспект, как виртуалната комуникация влияе на индивидуализма. Наблюденията на реални комуникационни процеси в мрежата, както и отделни проучвания ни дават основания да твърдим, че виртуалната комуникация – върхово постижение на човешкия разум, е обективна предпоставка за една нова виртуална култура, която променя индивидуалната човешка мяра, социализира и издига етическото чувство и отношение на един по-висш човешки порядък. Като потенциална възможност да насочва човечеството към повече човечност, със своите мащаби на обхват и въздействие глобалната „мрежа” често надвишава силите, породени от идея, концепция, теория и пр. Не вярата в нещо, а реалното битие развива и усъвършенства социалното съзнание, „мрежата” – колкото и да е виртуална – неизбежно рефлектира именно неговата обективна реалност.