Оля Харизанова

 

1След няколко десетилетия компютри ще бъдат вплетени в

почти всеки промишлен продукт.“

(Karl Steinbuch; 1966 г.)

Резюме

В последните години Интернет се превърна в основна среда за забавления, за свързване с други себеподобни или за работа, като обвързва все повече потребители. Истината е, че от една страна, инфраструктурата на Интернет е продукт на човека и се развива благодарение на него. От друга страна, тази мрежа вече „живее“ своеобразен собствен живот, но безотказно привлича човешките същества като осигурява удобна среда за генериране и пренасяне на данни и съдържание. Проблемът е, че е все по-трудно да се отграничи реалното от виртуалното, истинското от симулираното. Границите между видимото физическо и видимото виртуално се размиват, като пораждат паралелни персонализирани светове. Достъпността на паралелните пространства води до усещането за свобода и/или власт (например на/над избора), но тласка и към самодостатъчно съществуване. Каква е ролята на човека в среда, доминирана от мрежи и потоци от данни? Има ли предели, които човекът, за да запази идентичността си, няма да премине? Възможно ли е да се спре инвазията на технологиите, без това да накърни интересите и потребностите на човека?

В статията е направен кратък преглед на „Свързаният свят“ и съответните роли на машините, на мрежите, на големите данни и на самия човек. Очертани са проблемите, породени от изграждащия се „Интернет за всичко“ и настъпващите промени в екосистемите. Авторът споделя мнението, че все още на преден план са въпросителните относно сигурността, неприкосновеността на личния живот, хардуерната съвместимост, софтуерната съвместимост, синхронизацията, кабелната инфраструктура, безжичната инфраструктура, извличането на данни, анализа на големи масиви от данни и др. Но решаването на тези проблеми е в посока разрастване на „Интернет на нещата“ и преход към следваща глобална тенденция – Интернет на нещата като интернет за всичко.

В текста е откроена възходящата градация „компютърна грамотност – информационна грамотност – информационна култура“. Защитава се тезата, че дигиталното невежество и липсата на информационна култура са предпоставка за дигитално робство на човека. Направено е заключението, че в условия на засилена тенденция към обвързаност (между устройства и технологии, между изкуствени и естествени системи, между човека и създадените от него паралелни виртуални светове), ключът за успеха на хората ще бъде овладяването на информационна култура.

 Ключови думи: Интернет, Интернет за всичко, Големи данни, Информационна култура

През м. февруари 2016 г. в популярен български сайт за новини беше публикувана статия със заглавие „Съвременният свят се движи към самотно съществуване“[1]. Текстът е кратък, но съдържа две ключови изречения: „Светът се потапя в интернет. Много потребности се решават чрез интернет или неживи обекти“. Публикации с подобни констатации (включително в научни издания) изпълват киберпространството, особено през последните 3-4 години. Все повече анализатори на случващото се в света на хората се опитват да очертаят ефектите от интернет влиянието или бъдещите измерения на неумолимо настъпващите трансформации. Едно е безспорно. В последните години интернет се превърна в основна среда за работа, а така също за забавления, за контакти… Обвързва и все повече потребители. Например Internet Live Stats[2] към февруари 2016 г. сочи над 3,3 милиарда ползватели на интернет.

Истината е, че от една страна интернет е продукт на човека и се развива благодарение на него. От друга страна, Мрежата вече „живее“ собствен живот, но безотказно привлича човешките същества като осигурява удобна среда за генериране и пренасяне на данни и съдържание. Проблемът е, че вече е трудно да се отграничи реалното от виртуалното, истинското от симулираното. Границите между видимото физическо и видимото виртуално се размиват, като пораждат паралелни персонализирани светове. Достъпността на паралелните пространства води до усещането за свобода и/или власт (например на/над избора), но тласка и към самодостатъчно съществуване.

Има ли предели, които човекът няма да премине, за да запази идентичността си? Възможно ли е да се спре инвазията на технологиите без това да накърни интересите и потребностите на човека? Поставянето на тези и подобни въпроси има основание. В последно време се оповестяват какви ли не победи на науката над естествения свят: от успешни опити за имплантиране на устройства в човешки тела и превръщането им в киборги (например имплантирането на видеокамера свързана с интернет[3]) до генетично модифициране на животни с цел производство на вторични продукти за постигане на свръх-човешки качества (например създаването на изкуствена непробиваема кожа, произведена от мляко на генно модифицирана коза[4]). Много малко публикации свидетелстват за известни отстъпления от нововъведенията (например „Заводът на „Мерцедес“ заменя роботи с хора, роботите не смогват на производството“)[5]. Повечето заглавия са красноречиви за бъдещето на свързания свят („Млад химик ще стане първият български киборг“, „Растения киборги ще си говорят с хората“, „Задава се първа олимпиада за киборги. Състезанието ще се проведе в Швейцария през 2016“ и др.)[6].

Очевидно е, че проследяването на случващото се около и в интернет е от ключово значение за разбирането на мащабите на интернет гравитацията, а така също на тенденциите в близко бъдеще.

Ролята на машините

Безспорно, „целта“ на машината винаги е ограничена и крайна – сама по себе си тя няма свръх задачи, присъщи на която и да е жива система за осигуряване на безкрайност на живота. Перспективната цел, на която и да е машина може да се определи само от човека (създателя на машината). Относно компютрите като машини, за които многократно се изтъква, че са „незаменим асистент“ за хората и които вече са повсеместно приложими, могат да се откроят парадоксални изводи:

  • нищо друго не разширява така творческите възможности на човека, както компютъра, особено относно събирането и предаването на методи за и резултати от решаването на задачи;
  • нищо друго не ограничава така творческите възможности на човека, както компютърът, най-вече поради трудоемкостта и изискванията за предаване на интелектуалния опит на предходни поколения;
  • за първи път се наблюдава силно противопоставяне между човека и човечеството – от личността се очакват творчески проявления и наред с това личността се оказва под пресата на всички предшестващи авторитети, доколкото тяхното мнение е категорично обобщено и изразено в отработените стандартни инструменти, програми, алгоритми.

Всъщност, при използването на „умните“ машини човекът изпълнява различни роли и функции: от техническа поддръжка и обслужване на апаратурата до управление на сложни алгоритми или взимане на решение по даден въпрос, прогнозиране и планиране на процеси от/за реалната практика. В нашето съвремие обаче един от значимите проблеми е разпределянето на ролите между човека и машината. Така машината-компютър, превърната в компютърна система (хардуер, софтуер), изправя създателя си пред ключови въпроси за самия него.


Ролята на мрежите

 Още през 1999 г., в своя едноименна презентация, Кевин Аштън[7] въвежда ново понятие, като го назовава „интернет на нещата“ (Internet of Things; IoT). То бързо набира популярност, защото отразява постиженията в информационните и комуникационните технологии (ИКТ) и се отнася до необходимостта от мрежа, свързваща към интернет обекти от физическия свят. По-късно обхватът на понятието се разширява към описание на отворен стандарт за интегриране на RFID-чипове в разнообразен инвентар или в различни обекти. Днес IoT се отнася до технологични процеси, свързани с отдалечено предаване на данни чрез различни сензорни устройства[8] и до свързването на тези устройства помежду им. Проследявайки началото и развитието на това ново направление в съвременните мрежови комуникации и преноса на данни, може да се каже, че през 1999 г. К. Аштън очертава прехода „от интернет на компютрите – към интернет на нещата – до интернет за всичко“[9].

Ако се върнем недалеч във времето, към последното десетилетие на 20. век, безспорно ще установим, че тогавашните компютри нямат „сетива“ – те бяха машини, изпълняващи зададени от човека команди преди всичко „ръчно“ (чрез клавиатура или чрез програма като набор от команди на изкуствен език). Всеобщата оценка за тогавашните компютри е, че са устройства с ограничения, зависещи от възможностите на самия човек като основен оператор[10].

Само няколко години по-късно, в началото на 21. век, компютрите вече са в състояние „да усещат неща“ чрез възможността към тях да се интегрират различни периферни устройства със сензорни функционалности и безпроблемно свързване към мрежи. В тази посока са технологиите за гео-локализация и проследяване на местоположението и/или маршрута на придвижване[11], технологиите за контрол на транспорта, за контрол на инвентара в различни производства, в сферите на електронното здравеопазване и пр.

В предстоящите няколко години технологиите, свързващи предмети и устройства от физическия свят с интернет ще се окажат основа на развитието. В тази посока е очакваното пускане за масова употреба на „самостоятелно шофиращи“ автомобили (интелигентни автомобили), на интелигентни уреди за производство или за дома, възможностите чрез импланти да се проследява физиологичното състояние на човешкия организъм или да се управлява процеса на усвояване на знания и др.

Постепенно „интернет за всичко“ се превърна в универсална фраза, описваща свързаност на почти всяко устройство към мрежа и отдалеченото му управление. Свързаните устройства[12], от една страна, могат да се контролират и настройват от всяко място на света чрез инфраструктурата на интернет. От друга страна, помежду си те формират екосистема от устройства, софтуер и услуги[13].

Gartner Inc. – световен лидер в изследванията на информационните технологии – прогнозира, че през 2018 г. все още няма да има доминираща IoT-платформа като екосистема (устройства – софтуер – услуги) и ИТ лидерите все още ще композират/интегрират решения на различни разработчици/доставчици. Но до 2020 г., според Gartner, 250 милиарда автоматизирани автомобили ще бъдат свързани помежду си, ще бъдат управлявани чрез специален комплекс от услуги за интелигентно шофиране и навигиране, а тази свързаност на автомобилите ще е съществена част от интернет на нещата[14].

Друг акцент в прогнозите на Gartner Inc. е свързан със съвременния интелигентен дом. Очакванията са, че до 2020 г. „свързаната кухня“ ще донесе значителни ползи за промишлеността, търговията на дребно, здравеопазването, включително за справянето с някои проблеми на устойчивото развитие[15]. Всъщност, моделът „интелигентна кухня“ насърчава нови възможности за електронен бизнес на няколко нива във веригата на доставки: от такива на храни и други стоки до събиране на данни от сензори, свързани с кухненско оборудване и автоматизирано генериране на списъци за пазаруване. Според друга прогноза, на IDC, до 2020 г. се очаква в употреба да бъдат 220 милиарда свързани устройства[16], което очертава и очаквания мащаб на IoT, и сферите на развитие на някои индустрии.

Все още на преден план са проблемите със сигурността, неприкосновеността на личния живот, хардуерната съвместимост, софтуерната съвместимост, синхронизацията, кабелната инфраструктура, безжичната инфраструктура, извличането на данни, анализа на големи масиви от данни и др. Решаването им обаче е в посока разрастване на IoT и може да се очаква следваща глобална тенденция в новите индустрии – интернет на нещата като интернет за всичко.

  Ролята на данните

„Свързаният свят“ вече ни изправи пред съществен проблем: постигането на контрол върху огромни масиви от данни, постъпващи за обработка от множество виртуализирани процеси в различни сфери на обществено-икономическите практики (фиг. 1). Количеството на данните нараства експоненциално всеки ден. В тази връзка възникнаха нови мерни единици за количество информация и нови модели, наречени най-общо Големи данни (Big Data). Една приблизителна оценка сочи, че през последните 1-2 години за около 24 часа са се произвеждали най-малко 2,5 квинтилиона байта[17]. Само фирмата Google е обработвала дневно почти 3,5 милиарда заявки, а онлайн магазинът им е регистрирал 10 екзабайта данни[18]. През 2015 г. Amazon, от своя страна, отчита 1 000 000 000 гигабайта „произведени“ данни; за съхраняването на данни от 152 милиона потребители Amazon са предоставили 1 400 000 сървъра[19].

 

Целият текст можете да прочетет ТУК

Остави коментар