Home > Киберлексикон > Киберпънкът – сбъдващата се научна фантастика

Киберпънкът – сбъдващата се научна фантастика 5/5 (1)

 

Спасимир Тренчев

Резюме: цел на статията е да представи основни характеристики на киберпънк литературата като поджанр на научната фантастика и се опита да даде примери защо този жанр e повече реалистично описание на света, отколкото фантастично. Авторите на тази литература често изобразяват един разрушаващ се свят, в който властват кибернетика и високи технологии за сметка на огромния социален упадък. Взаимоотношенията, връзките и най-вече конфликтите, описвани от тях, разкриват основните персонажи като „утайката” на обществото, защото не следват правилата и са съвременни и бъдещи бунтари срещу статуквото. За целта са използвани примери от две художствени произведения и една теоретична , написана от квантовия теоретик Мичио Каку с интерес в областта на технологиите, тяхното скоростно развитие и приложение във всяка една област на живота. Уилям Гибсън и Кори Доктороу са автори, които не правят предсказания или предвиждания като Артър Кларк и Жул Верн, а излагат новите постижения в областта на науката и технологията, за да ни покажат накъде върви светът и какви биха били преките последствия, ако тези постижения не се използват за доброто на човечеството.

Ключови думи: фантастика, кибер светове, Уилям Гибсън, Кори Доктороу, дистопия

***

Фантастиката е жанр, който повечето хора доскоро определяха като несериозна литература. Заради т.нар. измислени светове, които нямат общо с житейските проблеми на средностатистическия човек, фантастиката изглежда далечна и чужда на настоящето. Но нерядко актуалната реалност може да ни се стори по-странна и на моменти по-абсурдна от тази в книгите, когато се сблъскаме с нейни проблеми, провокирани от фактори като прекалена бюрокрация, технокрация, нормативизация, институционализация и др.

На това се дължи и специфичната амбивалентност на жанра. От една страна, той може да е вид развлекателно четиво, а от друга – да има напълно сериозно и философско съдържание.

Научната фантастика има многобройни поджанрове, един от които  заслужава особено внимание заради ориентацията си към бъдещето на технологиите, а именно – киберпънк литературата. Тази ориентация личи още от етимологията на думата  Тя се появява през 1983 в едноименния разказ на Брус Бетке, а на следващата година Уилям Гибсън допринася за по-широкото й разпространение със своята трилогия „Спроул“. Като съчетание „ от две английски думи : cyber – отнасящ се до компютърни технологии и виртуална реалност, и punk – означаващо нещо с ниска стойност. „Киберпънк” (cyberpunk) означава социален и морален упадък, който е налице паралелно с възход на високи технологии в изкуството и литературата. Науката тук е концентрирана около технологиите, които са заели територията на човешката мисъл и битие.

В първите години на 21-и век популярната представа за фантастиката като „несериозен” жанр постепенно се изменя и придобива нови измерения. Причините за промяната са различни. От една страна, тя се дължи на обстоятелството, че все по-осезаемо и все по-често в антиутопиите започват да  намират място широко разпространени проблеми като описаните най-напред от Дж. Оруел  в “1984” и “Животинската ферма”, от Ст. Кинг  в “Дългата разходка”, Бягащият човек” с псевдоним Ричард Бакман,  и от Р. Бредбъри в “451 градуса по Фаренхайт”. Можем да споменем някои от тях като все по-смелите генетични манипулации, създаването на бебета по дизайн – с определени физически характеристики, познати от книги като „Прекрасният нов свят“ и филми като “Гатака“, а също и диктаторския режим като форма на управление, която може да бъде благоприятствана технологично. Днес тази проблематика  присъства често в съвременната литература, използваща подобни сюжети и съпътстващите я  филмирани версии – “Игри на глада” от Сюзън Колинс, “Специален доклад” от Филип Дик, “Уейърд Пайнс” от Блейк Крауч, “Метро” на Дмитрий Глуховски, “Дивергенти” от Вероника Рот и др..

Тяхната популярност се дължи на застъпените в тях модели на управление  на обществото, робството, неравенството в световен мащаб на региони, страни и народи. В този смисъл светът като затвор, описан в антиутопиите, е много близо като идея и послание до технологичната експанзия в киберпънк произведенията.

За разлика от антиутопиите, където човечеството живее в забрани и страх от репресии, лишено от всякакви устройства за комуникация, в киберпънк литературата и киното, то е поставено в същите условия, контролирани от и подчинени на всякакви електронни устройства. Диктатурата тук е дело на корпорации и/или изкуствен интелект. Тук свободата им е отнета с тези устройства, но в същото време тя ми дава илюзията, че живеят свободно. Макар сюжетите им понякога да  ни представят човешкото съществуване в едно по-далечно бъдеще, ние вече имаме усещането, че това се случва тук и сега и няма нищо общо с фантастиката. Не липсват и телевизионни сериали   на  същата тематика, един от които е с едноименното заглавие „Под наблюдение“, а действието се развива в наши дни. В него на фокус са натискът от страна на обществената система над отделния индивид за съблюдаване на определени закони, колкото и абсурдни да изглеждат, и парадоксът, че на книга никой няма право да разполага с личните ни данни, но на практика всяка институция или „регистрация“ в световната комуникационна мрежа ги изисква от всеки, който се нуждае от нейните услуги.

Камерите за наблюдение са на всеки ъгъл на обществени сгради, пътни кръстовища и оживени места като паркове и гари. Това са само част от технологиите, които се разработват и прилагат в ежедневието ни. Ако в края на 20-и век все по-често се срещат автори, които предричат бъдещето и дават идеи за технологичния напредък, то вече сме свидетели на обратното – морето от информация в Интернет и в научни списания, им дава достъп до прототипи на средства за придвижване и технологии, които биха били възможни в следващите пет, десет или дори двадесет  години. Много от тях вече са реалност. Тоест, не става дума за предричане на бъдещето, а за подготовка на съзнанието за това, което навлиза или предстои да влезе в употреба в бита ни и в обществото.

Интернет и пребиваването във виртуалната реалност много силно и потресаващо са предадени в трилогията “Невромантик” на Уилям Гибсън. Автори като Гибсън виждат света на бъдещето, „вмирисан” на машини, просмукан от сив мрак, задушен от контрола на програмираната реклама – тази, за която определен софтуер ни предлага продукти, за които знае, че се интересуваме. Това е една от основните функции на Интернет. Електронни табла, разположени навсякъде около нас по улици, булеварди, метростанции или гари свидетелстват за тази промяна, която се случва в момента. Първите холограми съществуват от близо половин век, но благодарение на бързото развитие на технологиите те вече се внедряват масово за различни цели. Холограмните изображения  служат  успешно на шоу-бизнеса, особено по време на концерти, за да пресъздадат образа на неприсъстващ изпълнител.

Още през 2008г.  CNN представи в Ню Йорк излъчвано в реално време холограмно изображение на водеща от друго студио на телевизионния канал в Чикаго.  Много преди да се случи това, Е. Гибсън го описва в „Невромантик“:

 „Вдигна поглед и към него се откри гледка към „Дезидерата” – скъпите магазини Гуци, Цуйако, Хелмес и Либърти. Кейс поклати глава и отиде до едно табло, което досега дори не бе забелязал. Изключи холограмата и видя истинските сгради, които покриваха отсрещния склон.” [1]

Тази статия е съвременник и на Кори Доктороу, който пише своите разкази и романи, посветени на недалечното бъдеще. Романът му “Ден за ден в Магическтото кралство”  разказва за увеселителен парк, в който високите технологии са заменили реалните преживявания на посетителите, главно деца, като им имплантират нереални за тях преживявания, даващи им достъп до минали събития, което отнема тяхното въображение и мисъл. В книгата си “Физика на бъдещето” Мичио Каку, твърди, че в бъдещето роботизирани домашни любоимци, образуващи емоционални връзки с децата, може би  ще се срещат много често. [2]

Вграждането на импланти е част от биониката. Биониката съчетава механизми, методи и системи от природата, с цел проектиране на модерни технологии. Технологиите се усъвършенстват експоненциално, тоест в пъти повече за единица време, сравнено с такава от предишни десетилетия. Приложенията на новите технологии са показани в книги и филми, които всъщност не изглеждат фантастични именно поради това ускорено развитие.

Джулиъс от „Ден за ден в Магическото кралство“  на К. Доктороу,  е типичен персонаж на жанра киберпънк. Той е от онези биомеханични същества, които са като бъг в системата. В резултат на  своята осъзната непримиримост към изкуствеността и симулативността на създалата го система, той решава да й се противопостави, за да върне парка във времето, когато той е бил истински. Неговата съпротива е възможно благодарение на безсмъртието, което му осигурява обстоятелството, че той не умира, а може да пренася съзнанието си в изкуствено тяло, запазил способността да съхранява спомените си от миналото. Друг герой от същия роман  –  Дан Разкърши-Се,  изразява директно тревогата и безпокойството от дехуманизиращия ефект на технократизма по следния начин :

„ – Ако и и след 10 хил. години се навъртах наоколо, щях да съм откачил. 10 хил. години, приятел! Преди толкова върхът на технологиите са били козите. Наистина ли смяташ, че след сто века ще е останало от теб нещо човешко? Аз лично нямам намерение да се превръщам в нещо като пост-личност. Един ден възнамерявам да се събудя и да кажа: “Е, май видях достатъчно” и това ще бъде.“ [3]

 Подобно на хакерите от романа на Гибсън тези „хибридни” личности не се ценят, те са аутсайдери, невписващи се в обществото, и често преследвани заради неподчинение и бунт срещу наложения модел на управление.

Но ако масовизирането на подобна хибридизация на човешкото същество ни изглежда все още въпрос на бъдеще, то напълно реално настояще е това, което сполетява веществените носители на най-разпространеното съвременно платежно средство – парите. Днес усилено се говори за замяната на станалите традиционни за модерния свят банкноти и монети с техни електронни заместители:

До 2030 г. ще изчезнат книжните пари и ще се плаща само с електронни, гласеше една от целите на Европейската централна банка. Тя беше рожба на предкризисната еуфория, но е безспорен факт, че все повече пари минават през картови разплащания. Ето защо сигурността на този вид услуги фокусира все по-голям интерес. В ерата на “пластмасовите” пари в джоба и крадците не са това, което бяха. С тях вече се води технологична война.”  [4]

Темата за различни виртуални аналози на парите  също не е чужда на съвременните „фантастични”  романи и филми. Така например,  във филма „Дилъри на време“,парите не са монети и банкноти, а време, отбелязано като холограма върху ръката на работещия човек, или като уъфи (whuffie) в „Ден за ден в Магическото царство“. Това всъщност представлява социалния статус на всеки индивид, който може да се види от всички с мозъчен имплант за достъп до информационната мрежа. То е видимо само там, подобно на цялата информация във виртуалното пространство. Прогнозите и възможностите за замяна на материалните носители на парите с виртуални илюстрират красноречиво забелязаното  в статия, посветена на виртуалните валути от проф. Александър Гънгов във връзка с остойностяването на човешкия труд под парична форма, а именно:  „потребителната стойност и разменната стойност на дадена стока е само вторичен израз на невидимата, но първична стойност, която не е нищо друго освен вложеният в стоката труд.“ [5]

Понастоящем обаче този материализъм променя формата и битието си. Превръща се от твърдо вещество в енергиен образ.  В нефиксираното време, в което се развива действието в споменатия роман на Доктороу парите не съществуват, а са заменени с „уъфи“.

“Аз например го принуждавах да признае, че уъфито е иззело същината на парите: едно време, ако си бил разорен, но уважаван, не ти се е налагало да гладуваш; и обратното, ако си бил богат, но мразен от всички, никакви пари не са можели да ти купят сигурност и мир. Като се измерваше онова, което парите наистина представляваха — личният ти капитал, инвестиран в приятели и съседи, — успехът ти можеше да бъде преценен далеч по-точно.”  [6]

От всички писатели-фантасти най-точни предсказания е имал Жул Верн. За разлика от него, Артър Кларк например е посочил, че човечеството ще стъпи на Луната, но не преди 1978 година, а всъщност това станало по-рано – през 1969. Прави впечатление, че повечето съвременни автори, особено на киберфантастика, не се ангажират с десетилетие или век. Не за друго, а за да избегнат упрека, че не са познали точната година или период. Тъй като добре осъзнат факт е, че технологиите вече, както потвърждават и учените от Масачузетски технологичен институт, разполагат с достатъчно разработки не само на теория, и просто чакат удобния момент да бъдат представени на човечеството. Или както казва Хенри Маркам, чиито думи Мичио Каку цитира в своята книга „Физика на бъдещето“:

“Не е невъзможно да се моделира човешки мозък през следващите 10 години. Ако го направим правилно, той би трябвало да говори, да бъде разумен и да се държи досущ като човек. Въпросът е дали обществото го желае. Ако искат това да стане за 10 години, ще го имат след 10 години. Ако го поискат след 100, ще почакаме.” [7]

Като поджанр от научно-фантастичната литература киберпънкът има своите жанрови разновидности   като например нанопънк, който е съсредоточен предимно върху  ефектите на нанотехнологиите и теслапънк, отразяващ началото на електрическата ера, вплетена в алтернативно от историческа гледна точка литературно произведение, в което се показва какво друго би станало посредством това ново откритие.

В заключение може да се каже, че посочените примери, както от киберпънк литературата, така и от областта на научните изследвания, посветени на технологичния напредък и неговите последици за човека и обществото, потвърждават, че  тяхното присъствие и влияние става доминиращо в сюжетно отношение в литературата и киното от последното десетилетие на 20-и век, не само защото фантастиката винаги е била привлекателна като полет на човешкото въображение, но и защото на фона на напредващата техно ера, фантастичните сюжети започват да  изглеждат все по-реалистични.

Бележки

[1] Гибсън, У. „Невромантик“, София, Камея (1994), с. 137

[2] Каку, М. „Физика на бъдещето“, София, Бард (2011), стр.106

[3] Доктороу, К. Ден за ден в Магическото царство (2003), е-книга

[4] Димитрова, П. „В ерата на електронните пари“. Е-списание „Тема“ 2011, брой 18 (496). http://temanews.com.server10.host.bg/index.php?p=tema&iid=666&aid=15327

[5] Гънгов, Ал. От виртуалността на златните монети до златното покритие на виртуалните валути: В – Екология на виртуалните реалности, изд. Проектория, София, (2013)

[6] Доктороу, К. Ден за ден в Магическото царство, 2003, е-книга

[7] Каку, М. (2011). Физика на бъдещето. София: Бард

Литература:

  1. Гибсън, У. (1996). Невромантик. София: Камея
  2. Доктороу, К. (2003). Ден за ден в Магическото царство – ел. издание
  3. Каку, М. (2011). Физика на бъдещето. София: Бард
  4. П. Димитрова. (2011). В ерата на електронните пари. Сп. ТЕМА.
  1. Гънгов, .А. От виртуалността на златните монети до златното покритие на виртуалните валути: В – Екология на виртуалните реалности, изд. Проектория, София, (2013)

 

Остави коментар