Home > Изследователски текстове и коментарни анализи > ОБРАЗОВАНИЕ, ТРАДИЦИИ, СЪВРЕМЕННИ ТЕХНОЛОГИИ

ОБРАЗОВАНИЕ, ТРАДИЦИИ, СЪВРЕМЕННИ ТЕХНОЛОГИИ 5/5 (1)

Ангелина Иванова

Последен писък на модата е овчият възторг от ученето с таблети, както и възхищението от чужбинското училище Х, където изобщо нямало тетрадки, всичко пишели на лаптопи – директно.

Ще си позволя да не споделя процвилващия възторг от този тип използване на технологиите.

Писането на ръка, докосването до учебника и неговото използване развиват цяла гама от умения, като, което е особено важно, стимулират сетивата. А сетивата, вярвайте ми, не се стимулират с пиене на фанта.

Днес е въпрос на престиж, че едно училище е въвело информационните технологии в нещо си. Но престижът далеч не винаги е еквивалент на разум (срв. модата през вековете, десетилетията, та вкл. Последните години и месеци).

Нещо повече, в най-скъпите училища по света (а май че вече и у нас) не само не учат с таблети, ами и нямат достъп до телефони в учебно време.

Да, знам, че от 2016 г. във Финландия в първи клас започват обучението си деца, които изобщо няма да могат да пишат с ръцете си, както и че Финландия е наша пътеводна светлина в областта на образованието – но ще напомня, че резултатите от образованието се виждат поне след 2 десетилетия.

Ще изброя обаче поне няколко причини, да държим на писането на ръка.

Първо. Когато пишем на ръка, се активират тези участъци на мозъка, които участват във формирането на речта и в интерпретацията на сензорните усещания. При хората, при които този навик не е задействан, дадените участъци се включват по-трудно и по-късно. При писане на ръка се включва и т. нар. център на Брок – това ще рече, че който пише по-добре на ръка, по-добре чете.

Второ. Писането на ръка развива окомера. Не случайно в Китай и Япония най-добрите стрелци (нещо като сапьори с лъкове) били КАЛИГРАФИ.

Трето. Всъщност по-зле разбираме писмен текст. Тези ученици, които събират знания само скролирайки из пространството, но не пишейки, по принцип по-зле разбират написаното.

Четвърто. На практика не се усвоява граматиката и пунктуацията – защото червената вълнообразна линия ни кара да коригираме. Впрочем не винаги предложената корекция е адекватна.

Пето. Без писане по-лошо се формулират собствените мисли. Причината е, че писането е висша форма на абстрактно мислене.

Шесто. Парадоксално – но не се развива въображението, не се изграждат мозъчните връзки, които стъпват на преосмисляне на чутото. Когато конспектираме на ръка това, което чуваме, ние перифразираме, за да успеем да запишем. Това гради умение за светкавично преосмисляне на чутото.

Седмо. По принцип запомняме по-лошо.

Сега е моментът да се противопоставим на самоцелното превъзнасяне на тема – учене с ИТ. Тези технологии са невероятни и аз лично живея във виртуалното пространство. Но при мене, при моето поколение виртуалното пространство е трета сигнална система, след като втората вече е изградена достатъчно добре…

 

 

Препечатваме този текст от https://bojidarivkov.wordpress.com/about/

с любезното съгласие на авторката.

Остави коментар