Home > Киберлексикон > Поверителност и неприкосновеност във Facebook

Поверителност и неприкосновеност във Facebook 5/5 (1)

%d1%84%d0%b5%d0%b9%d1%81%d0%b1%d1%83%d0%ba_nДесислава Добрева

Абстракт: В дигиталната ера, в която живеем, хората създават и споделят съдържание онлайн с нарастваща лекота и с все по-малко умисъл. Те изпитват необходимост да взаимодействат един с друг по различни теми, от ежедневието до значими поводи, забравяйки за някои вече установени норми на поведение в живота. Нашите онлайн паралелни светове се превръщат в част от реалното ни битие и определени наши действия в киберпространството могат да имат сериозно отражение върху физическото ни съществуване.  Написаното по-горе предизвиква един сериозен въпрос: До каква степен съдържанието, което споделяме онлайн, остава лично и какви действия могат да бъдат предприети, за да се предотврати нарушаване неприкосновеността на личния живот? В настоящата статия се изследват въпроси, свързани с поверителността и неприкосновеността на личния живот в една от най-популярните социални мрежи: Facebook. Проблемът се изследва от много учени в световен мащаб, а актуалността му се доказва от многобройните примери за злоупотреба с лични данни, които са налице, без да споменаваме потенциално зловредно поведение на хората към други лица. В статията се представят резултатите от изследване върху поведението на български граждани във Facebook. Те са базирани на данни  от анкета, проведена сред потребители на мрежата на възраст над 18 години и оспорват някои широкоразпространени предположения.
Ключови думи: Facebook, поверителност, неприкосновеност на лични данни.

Desislava Dobreva
Confidentiality and Inviolability in Facebook

Abstract: In a digital era like ours, people create and share content online with less thought and growing ease. They feel the urge to interact with each other on various topics, from the daily routines to significant cases, forgetting about some already established norms of conduct in life. Our online parallel lives are becoming a part of our real selves and moreover, certain acts of our behavior in cyberspace could have serious impact on our real lives. The above provokes a serious question: To what extent does the content we share online stay private and what possible actions could be taken in order to prevent privacy breaches? The present paper explores the privacy issues of confidentiality and inviolability on one of the most popular social networking services, namely Facebook. The problem is intriguing and is being researched by a plethora of scholars worldwide. Its actuality is proved by the numerous examples of private data abuse we have, to say nothing of the possible harmful behavior of people towards other individuals. That is why the significance of the problem should not be underestimated and the problem itself deserves a careful study. The report is based on the findings of a survey on Bulgarian citizens’ behavior on Facebook. The results in this report are based on data from filling in of a questionnaire by a sample of adults aged 18 and above and challenge some wide spread assumptions.
Key words: Facebook, confidentiality, inviolability of person.

Теоретични ориентири

През втората декада на 21в. новите технологии и по-конкретно социалните мрежи като Facebook, Twitter, LinkedIn и други, влияят значително върху социалните, политическите и информационните практики. Те трансформират установените механизми за комуникация между хората и институциите в световен мащаб и ангажират вниманието на все повече [1]специалисти по философия на технологиите и приложна етика. Интересът, който подобни сайтове предизвикват, се дължи на модела, по който понастоящем хората създават и поддържат виртуално, социално значими връзки от типа: приятел–приятел, родител–дете, колега–колега, служител–работодател, учител–ученик, съсед–съсед, продавач–купувач и т.н, без да са изчерпани всички възможности.

Динамичните промени и развитието на информационните технологии представляват предизвикателство за изследователския интерес, но въпреки всичко в научните среди, която ги изследват, са ангажирани имена като: Албърт Боргман (1984) с неговата ранна критика на социалната хиперреалност [1] и Хюбърт Драйфус (2001) с изследванията му за интернет и социализирането – анонимността срещу ангажираността [2]. И двамата автори,  са силно повлияни като философи феноменолози от гледната точка на Хайдегер (1954/1977) за технологиите като колосална сила със значително влияние и капацитет да ограничат и обедняват човешкото преживяване на реалността по техен специфичен начин [3].

На по-късен етап начинът, по който социалните мрежи променят понятията за анонимност, поверителност и неприкосновеност, се отразява от изследователи като Робърт Кербс(2004)  в работата му върху социалните и етически проблеми във виртуалните светове [4];  Рафаел Капуро(2005)  с теорията му за интеркултурната перспектива за поверителността [5];  Николас Кар(2010), който говори за сенките, които човешките индивидуалности представляват в интернет [6]; Джеймс Гримелман (2010), който говори за виртуалния вирус на уединението [7]; Греъм Майкле(2010), който си позволява да се шегува с комуникацията във Facebook и я сравнява и определя като ефективна, колкото „говоренето на стена“ [8]; Уодик Дойл и Матю Фрейзър (2010), които пишат за Facebook, следенето и властта [9]; Дейна Бойд (2011), с изследванията й за настройките за сигурност във Facebook [10]. Откритията на всички тези изследователи във световен мащаб са противоречиви, но безспорно всички тези учени осъзнават необходимостта от създаването на една приложна етика за виртуалното пространство. По проблемите на интернет и в последствие социалните мрежи и медии, работи и Internet Society (<http://www.internetsociety.org/>), организация с нестопанска цел, основана през 1991 година в Рестън, Вирджиния, САЩ. На страницата на организацията в интернет могат да бъдат намерени материали относно поверителност, сигурност и идентичност в интернет [11].

В България темата за действията на потребителите на Facebook онлайн намира спорадичен отзвук в медиите, но все още липсва конкретика относно дефинирането на проблема [12]. Научни изследвания не липсват, въпреки че фокусът в тях е предимно върху виртуалното пространство и социалните мрежи и медии, използвани и като канал, и като среда, и като инструмент за комуникация. Вниманието си с тях ангажират учените Анна Кръстева (2013) [13], Иванка Мавродиева (2013) [14], Маргарита Пешева (2012) [15], Мария Попова (2012) [16].

Методика на изследването

Личният ми интерес по темата е продиктуван от  идеята, че съществува осъзнатата ниша в няколко научни области. Обект на настоящото изследване е Facebook, a предмет са действията, които неговите потребители предприемат, с цел ограничаване достъпа до тяхна лична информация. Изследването и изводите от него са постигнати посредством метода на анкетирането, чрез проведено анкетно проучване, благодарение  на онлайн платформата Survey Monkey [17]. Въпросите от анкетата са налични в Приложение 1 на настоящата статия. Анализът е основан на описателния и сравнителния подход, като трябва се отчете възрастта на анкетираната аудитория като негово ограничение. Изводите от анкетата оспорват широко разпространеното схващане, че с възрастта хората са по-склонни да считат манифестирането с лична информация във Facebook за натрапчиво и прекомерно [18]. В допълнение на това потребителите на социалната мрежа имат желание да ограничат достъпа и разпространението на информация за тях и прилагат определени практики в тази насока.

Хипотеза

В началото на статията формулирам хипотезата, че възрастовата граница на потребителите, които ограничават споделянето на лична информация и също така не изпитват необходимост да узнават такава относно други лица, пада осезаемо.

Като начало обаче считам за необходимо да направя кратък обзор на историята на Facebook и настройките за поверителност и неприкосновеност, които предлага сайтът.

Възникване на Facebook. Обзор на настройките за неприкосновеност

Facebook възниква като услуга през 2004 г. за студенти, учащи се в Харвардския университет. Впоследствие поради интереса, който предизвиква, сайтът отваря врати и за други висши учебни заведения. През 2005 г. мрежата предоставя достъп и на ограничен кръг от гимназисти, докато става публичен през 2006 г.[19].

При регистрирането  на потребителите за услугата се изисква да предоставят базова демографска информация за себе си. При създаването на свои профили, те биват окуражавани да споделят допълнителна информация за себе си, например: адрес, телефонен номер, професия/ занимание, снимка, интереси и т.н. В последствие им се предлага създаването на виртуални връзки с други потребители на услугата, които се наричат „приятели“. Като потребители на социалната мрежа, те имат възможността да споделят статуси, снимки, своята локация, посетени обекти и различни дестинации, като по този начин сами издават информация за себе си в една или друга степен [20].

Появата на Facebook сама по себе си не е феномен, а е продиктувана от тенденциите във виртуалното пространство през последните 40 години [21]. Въпреки че стартира като услуга, която е фокусирана върху студенти, тя много бързо набира популярност в САЩ и една от основните причини за това са начините, които предоставя за управление на достъпа, сигурността и неприкосновеността. Веднага след като става публична, социалната мрежа Facebook предоставя възможността за членуване в общности и предлага на  всеки потребител да се присъедини към такава. Тези общности биват корпоративни, образователни, локални или на местно ниво и т.н. С течение на времето значимостта на тези общности намалява и присъединяването към такава става пожелателно, докато това присъединяване отпада през 2009 година. Понастоящем настройките за неприкосновеност и ограничаване на достъпа на други потребители и на публичното пространство до профила на конкретен потребител са много и са на различни нива: от ограничаване на достъпа до снимки, постове и статуси на всички останали, на конкретни лица или на групи. Именно практиките на потребителите във връзка с ограничаване на достъпа до информация за тях буди интерес и заслужава внимание.

Потребителски практики по ограничаване достъпа до лична информация и запазване на неприкосновеността

Целта в настоящата статия е да се покаже, че широко разпространеното мнение, че потребителите на Facebook много често подценяват откритостта на техните профили в социалната мрежа, не е напълно вярно. Стъпвайки върху обзора на наличната и достъпна научна литература, тази статия ще надгради досегашните резултати от научни проучвания с данни и изводи, които почиват върху анализ на резултатите от реално изследване. От това изследване става видно, че потребителите на сайта днес все по-често се безпокоят от изтичане на лична за тях информация, от загуба на сигурност и доверие, от това, че тяхната репутацията онлайн може да бъде разрушена, респектът към тях да се редуцира, а авторитетът им да бъде намален. Още по-големи са опасенията относно възможността за следене на индивида виртуално и в последствие и в реалния живот. Не по-малки са опасенията за кражба на самоличност.

Етапи на изследването

Въпроси от анкетата

Въпросите в анкетата са формулирани и структурирани с цел да се събере информация за следното:

  1. До каква степен потребителите на Facebook разкриват информация за себе си?
  2. Зависи ли честотата на ползване на Facebook върху рестрикциите, които потребителите му налагат с цел ограничаване на достъпа до тяхна лична информация?
  3. Намират ли потребителите на Facebook действията на други техни контакти за неуместни и какви мерки предприемат за да ги ограничат?
  4. Зависят ли рестрикциите, които Facebook потребителите налагат, от демографски характеристики като пол и възраст?

Методика за събиране на информацията

Анкетата е анонимна и се провежда посредством онлайн платформата за анкети Survey Monkey в периода 9. юли – 7. август 2014 г. Линк към анкетата е разпратен на 100 Facebook потребители чрез опцията на Survey Monkey за изпращане на линк като лично съобщение. По този канал са събрани 30 отговора. Допълнително са получени още 5 отговора чрез разпращане на линк в имейл на група хора, което води до общо 35 попълнени анкети (Фиг. 1). Въпреки че това число представлява около една трета от попитаните Facebook потребители, считам, че е достатъчен брой, на базата на който може да се направи адекватен анализ и да се апробира методика за по-задълбочени изследвания в бъдеще. Тази тенденция сама по себе си оправдава очакванията ми, че хората подхождат твърде предпазливо при споделяне на информация.

Фиг. 1 – Брой получени отговори според вида канали

table

 

 Резултати

Въпросите в анкетата – от първи до трети включително, имат за цел да се извлече основна демографска информация за Facebook потребителите, както и информация относно честотата, с която те ползват услугата.

Според възрастта,  получените отговори са с преобладаващ дял за потребителите между 21 и 30 години – 51,43% или общо 18 анкетирани.  Отговорите на потребители между 31 и 40 години са 34,29% или 12 анкетирани и над 41 години – 14,29% или 5 анкетирани. (Фиг. 2). Според пола, получените отговори са преобладаващо в полза на женския пол – 60% (21 анкетирани) към 40% (14 анкетирани) – мъжки пол (Фиг. 3).

Фиг. 2 – Получени отговори според възрастта на потребителите

table2

Фиг. 3 –Получени отговори според пола на потребителите

table3

Въпросът, който има за цел да установи честотата на ползване на услугата на социалната мрежа показва, че масата от потребителите – 80% (28 анкетирани) влизат във Facebook по няколко пъти дневно. Останалите 20% показват различни модели на потребление, равномерно разпределени сред останалите възможни отговори (Фиг. 4).

Фиг. 4 – Получени отговори относно честотата на ползване на Facebook

figura4

fig4

Важно е да се отбележи, че въпросите от четвърти до десети, са съществените и целта е да се извлече информация относно поведението на потребителите онлайн и относно тяхната нагласа спрямо неприкосновеността на информация.

Когато са запитани за вида настройки на поверителността на профилите им в социалната мрежа, мнозинството – 62,86% или 22 от анкетираните потребители, отговарят, че профилите им са изцяло лични, което ще рече, че информацията в тях, както и тяхната активност, са видими само за техните приятели в сайта. Частично личен профил имат 28,57% или 10 потребители, което означава, че той е достъпен само за приятели и приятели на приятели, тоест само те могат да разглеждат. Изцяло публичен профил имат едва трима или 8,57% (Фиг. 5).

Също така по-голяма част от получените отговори – 62,86% (22 анкетирани), показват, че в профилите си потребителите не налагат допълнителни ограничения, след като веднъж са определили степента им на публичност. Останалите 37,14% (13 анкетирани) налагат ограничения (Фиг. 6).

Фиг. 5 – Получени отговори относно степента на публичност на профилите на потребителите на Facebook

fig6

fig5

 

Фиг. 6 – Получени отговори относно ограниченията, които потребителите на Facebook налагат в профилите си

fig5a

fig6a

 

Когато са попитани дали изпитват трудности при промяна на настройките на профилите си, 37,17% (13 анкетирани) от потребителите на услугата отговарят, че изобщо не изпитват трудности. 31,43% или 11 анкетирани потребители признават, че не им е много трудно, а останалите 28,57% (10 анкетирани) посочват, че изпитват известна трудност. Само 1 от анкетираните е отговорил, че не използва въпросните настройки в мрежата (Фиг. 7).

Фиг. 7 – Получени отговори относно степента на трудност, която потребителите изпитват при промяна на настройките на профилите си във Facebook

fig7

fig7a

 

Когато са попитани дали премахват контакти от списъка си с приятели в мрежата, мнозинството отговарят положително. Това се изразява с 71,43% (25 от анкетираните потребители). Останалите 28,57% или 10 от анкетираните отричат, че правят това (Фиг. 8). Също така мнозинството, но не чак толкова голяма част – 57,14% (20 потребители), признават, че премахват тагове [22] от снимки, на които са били отбелязани. 42,86% (15 от анкетираните потребители), отричат да правят това (Фиг. 9). Като следствие на този въпрос, с  цел да се потвърди или отрече допуснато предположение, анкетираните са запитани, дали съжаляват понякога за публикувано съдържание. Само 17,14% – 6 анкетирани, отговарят положително. 77,14% или 27 са отговорите, според които потребителите не съжаляват за съдържание, което са публикували във Facebook (Фиг. 10). Последният въпрос от анкетата се отнася до сигурността и споделянето на физическо местоположение на индивида. Когато потребителите са попитани дали са настроили профилите си така, че автоматично да показват тяхната локация с всеки пост, 74,29% (26 анкетирани) отговарят отрицателно. Само 5,71% (2 анкетирани) отговарят положително, а останалите 17,14% (6 анкетирани) нямат представа за това. Един от анкетираните не е пожелал да отговори (Фиг. 11).

Фиг. 8 – Получени отговори относно

склонността на потребителите на мрежата да премахват контакти от списъците си с приятели

fig8

fig8a

 

Фиг. 9 – Получени отговори относно склонността на потребителите на мрежата да премахват тагове от снимките, на които са били отбелязани

fig9

fig9a

 

Фиг. 10 – Получени отговори относно това, дали потребителите съжаляват за публикувано съдържание

fig10

fig10a

 

Фиг. 11 – Получени отговори относно това, дали потребителите са настроили профилите си автоматично да показват тяхната локация с всеки пост

fig11

 

fig11a

 

Изводи и обобщения

На базата на резултатите от  анкетата, могат да бъдат направени следните обосновани изводи. Трябва още веднъж да се подчертае, че при провеждане на анкетата се изпитват известни ограничения поради вида на аудиторията, участвала в нея, както и от резултатите, получени след анализа на данните. Ето защо изводите от тях не следва да се приемат като абсолютни и единствено възможни. Въпреки това те илюстрират една интересна тенденция и след анализа на резултатите от изследването се постигат първоначално поставените цели:

  1. Сред потребителите на Facebook по-активни са жените.
  2. Сред потребителите на Facebook по-активни са тези на възраст между 21 и 30 години.
  3. Големият дял на потребителите на Facebook, които ползват мрежата по няколко пъти на ден, може би се дължи по-скоро на факта, че в ежедневието им присъстват устройства, които им позволяват бърз и лесен достъп до услугата.
  4. Потребителите на социалната мрежа внимателно преценяват до каква степен информацията, която споделят, да бъде публична и като следствие на това, по- голяма част от тях не налагат допълнителни  ограничения в профила си.
  5. Като цяло потребителите на мрежата не изпитват трудности при промяна на настройките на профилите си във Facebook, но трябва да се имат предвид особеностите на аудитория, която е участвала в анкетата – предимно потребители на възраст между 21 и 40 години, които имат поне средно ниво на компютърна грамотност.
  6. Големият дял на хората, които са склонни да редактират списъците си с контакти и да премахват приятели от тях, показва, че съществува голяма вероятност потребителите на социалната мрежа да приемат покани за виртуални приятелства твърде импулсивно или необмислено. Възможно е потребителите на Facebook да не желаят да споделят информация с не до там познати лица или да приемат виртуалното поведение на някои от контактите си за натрапчиво или неуместно. Тази възможност предоставя условия за едно бъдещо изследване по темата, което би било особено ползотворно със съдействието на специалисти по поведенческа психология.
  7. Фактът, че мнозинството от анкетираните признават, че премахват тагове от снимки, на които са били отбелязани, показва, че те намират разпространяването на информация за тях за неуместно и желаят да го ограничат, още повече, когато това е направено без информиране на самите тях и на разрешение или съгласие, дадени от тях. Интересно тълкувание на този факт би била възможността, тези потребители да съжаляват по някакъв начин за действия и постъпки, изобразени на въпросните снимки.
  8. Големият дял на хората, които отговарят, че не съжаляват заради публикувано в мрежата съдържание, показва, че те подхождат внимателно и предпазливо относно действията и състоянията, които афишират във Facebook.
  9. Може да се говори за създаване и утвърждаване на интересна тенденция, според която по-голямата част от анкетираните потвърждават, че не са настроили профилите си така, че да показват локацията им с всеки пост. Това потвърждава хипотезата, че хората формират като ценност в онлайн поведението им това да отчитат като особено важно сигурността и поверителността във Facebook.
  10. Това само по себе си също предоставя поле за бъдещи изследвания, тъй като посочената възможност за издаване на физическото местоположение на индивида не е единствената, която Facebook предоставя.

Направените изводи позволяват да се стигне и до обобщение на резултатите от анкетата. Потребителите на Facebook все повече внимават каква информация публикуват и те решават до каква степен разкриват себе си. Честотата на употреба на услугата определя и рестрикциите, които потребителите налагат върху достъпа до тяхна лична информация. Съществува и тенденцията действията на някои потребители да се считат за неуместни и натрапчиви и биват игнорирани от техните виртуални приятели в мрежата. Не е малка и вероятността една от причините поради която хората премахват контакти от списъците си с приятели да е именно тази. Трудно е да се прецени дали активността на Facebook потребителите зависи от демографски характеристики като пол и възраст, въпреки че резултатите от анкетата в това отношение са категорични, но все пак препоръчително е те да се възприемат като принципно положение. Като цяло резултатите илюстрират интересни тенденции и предоставят основа за бъдещи изследвания в сферата на социалните мрежи и виртуалната реторика, както и поведенческата психология.

Заключение

Изследванията в областта на неприкосновеността на лични данни, както и поверителност онлайн и конкретно в социалните мрежи, имат традиции в международен мащаб. По темата работят утвърдени имена в различни научни области, повлияни от по-ранните изследвания относно технологиите и степента и начините, по които те влияят върху живота и бита на хората. Значимостта на проблема започва да се осъзнава и в България, въпреки че той е спорадично отразяван в медиите, а в много от медийните публикации липсва дълбочина и конкретика относно дефинирането на този проблем на експертно и научно равнище. Опирайки се обаче на изследванията в областта на виртуалната реторика и социалните мрежи и медии като инструмент и канал за комуникация, като цяло се открива възможността за провеждане на изследвания с по-конкретни цели и резултати. Подобен род изследвания биха били още по-ползотворни, а резултатите от тях интригуващи за обществеността, при съвместна научна дейност на специалисти по поведенческа психология, социолози и философи.

 Приложение 1

Анкета

Поверителност и неприкосновеност във Facebook

 Възраст:

□ 0 – 12 г.                    □ 13 – 20 г.                            □ 21 – 30 г.

□ 31 – 40 г.                            □ Над 41 г.

  1. Пол:

□ Мъжки                      □ Женски

  1. Колко често влизате във Facebook?

□ Няколко пъти дневно        □ Веднъж дневно                  □ 3 – 5 пъти седмично

□ 1 – 2 пъти седмично  □ Веднъж на няколко седмици

□ По – рядко                         □ Не зная                      □ Не желая да отговоря

  1. Какви са настройките на вашия профил: ПУБЛИЧЕН – така, че всички да могат да го разглеждат; ЧАСТИЧНО ЛИЧЕН – само приятели и приятели на приятели могат да го виждат; ЛИЧЕН – само приятели?

□ Пулбличен                         □ Частично личен                  □ Личен

□ Не зная                     □ Не желая да отговоря

  1. В този личен профил, ограничавате ли какво могат да виждат отделни групи приятели или всички ваши приятели могат да виждат едно и също съдържание?

□ Налагам ограничения       □ Всички приятели могат да виждат едно и също

□ Не зная                     □ Не желая да отговоря

  1. Като цяло колко трудно ви е да променате настройките за поверителност на вашия профил?

□ Много трудно          □ Донякъде трудно               □ Не много трудно

□ Изобщо не ми е трудно     □ Не използвам настройките на поверителността

□ Не зная                     □ Не желая да отговоря

  1. Премахвате ли контакти от списъка си с приятели?

□ Да                              □ Не

□ Не зная                     □ Не желая да отговоря

  1. Премахвате ли тагове от снимки, на които сте били отбелязани?

□ Да                              □ Не

□ Не зная                     □ Не желая да отговоря

  1. Публикувате ли съдържание, за което по-късно съжалявате?

□ Да                              □ Не

□ Не зная                     □ Не желая да отговоря

  1. Настроили ли сте профила си така, че автоматично да показва локацията ви за всеки пост?

□ Да                              □ Не

□ Не зная                     □ Не желая да отговоря

 

Цитати и бележки

[1] Borgmann, A. (1984). Technology and the Character of Contemporary Life. Chicago: University of Chicago Press.

[2] Dreyfus, H. (2001). On the Internet. New York: Routledge.

[3] Heidegger. M. (1954/1977). The Question Concerning Technology and Other Essays. New York: Harper and Row.

[4] Kerbs, R. W. (2014). Social and Ethical Considerations in Virtual Worlds. <http://www.csupomona.edu/~rwkerbs/papers/kerbs_ADCOG_04.pdf>, 11.08.2014

[5] Capurro, R. (2005). Privacy. An Intercultural Perspective. Ethics and Information Technology. 7(1): 37–47.

[6] Carr, N. (2010). The Shallows: What the Internet is Doing to Our Brains. New York: Norton and Co. 2011. Never Enter Your Real Data. International Review of Information Ethics. 16: 74–78.

[7] Grimmelmann, J. (2010). The Privacy Virus. Facebook and Philosophy (edited by D. E. Wittkower). OPEN COURT Chicago and La Salle, Illinois. 1–3.

[8] Meikle, G. (2010). It’s Like Talking to a Wall. Facebook and Philosophy (edited by D. E. Wittkower). OPEN COURT Chicago and La Salle, Illinois. 4–13.

[9] Doyle, W. Fraser, M. (2010). Facebook, Surveillance and Power. Facebook and Philosophy (edited by D. E. Wittkower). OPEN COURT Chicago and La Salle, Illinois. 215–231.

[10] Boyd, D. (2010). Facebook privacy settings: Who cares?. First Monday, Volume 15, Number 8 – 2 August 2010.

<http://firstmonday.org/htbin/cgiwrap/bin/ojs/index.php/fm/rt/printerFriendly/3086/2589>. 11.08.2014

[11] Privacy and Identity. Internet Society. <http://www.internetsociety.org/what-we-do/internet-technology-matters/privacy-identity>, 12.08.2014

Our work on Privacy. Internet Society. < http://www.internetsociety.org/our-work-privacy>, 12.08.2014

Online Communications and Confidentiality – What do you need. Internet Society. <http://www.internetsociety.org/blog/tech-matters-public-policy/online-communications-and-confidentiality-what-do-you-need>, 12.08.2014

Understanding your Online Identity Protecting Your Privacy. Internet Society.
 <http://www.internetsociety.org/understanding-your-online-identity-protecting-your-privacy>, 
12.08.2014

Ethical Data Handling and Facebook's “Emotional Contagion” Study. Internet Society. 
<http://www.internetsociety.org/blog/tech-matters/2014/06/ethical-data-handling-and-facebooks-emotional-contagion-study>, 
12.08.2014

Permission to Innovate for Privacy, Please. Internet Society.

<http://www.internetsociety.org/doc/permission-innovate-privacy-please >, 12.08.2014

The Language of Privacy. Internet Society.

<http://www.internetsociety.org/blog/2013/12/language-privacy>, 12.08.2014
Online Surveillance: Collection is an Interference with Privacy. Internet Society. 
<http://www.internetsociety.org/blog/public-policy/2014/07/online-surveillance-collection-interference-privacy>, 
12.08.2014

Security, Openness and Privacy. Internet Society.

<http://www.internetsociety.org/security-openness-and-privacy>, 12.08.2014

Data Privacy Day: Understanding Your Digital Footprints. Internet Society. 
<http://www.internetsociety.org/blog/tech-matters/2014/01/data-privacy-day-understanding-your-digital-footprints>, 
12.08.2014

[12] 20 неща, които вашите най-дразнещи приятели правят във Facebook, сп. “Обекти”, <http://www.manager.bg/news/20-neshta-koito-vashite-nay-drazneshti-priyateli-pravyat-vav-facebook>, 16.09.2013

[13] Кръстева, А. (2013). Дигиталният гражданин. София: Издателство на НБУ.

[14] Мавродиева, И. (2013). Гражданска реторика на протестите: от площадите през медиите до виртуалната агора. Дигиталният гражданин (ред. А. Кръстева), София: Издателство на НБУ, 248–266.

[15] Пешева, М. (2012). Дигиталните Медии. Речник на основните понятия. Велико Търново: Фабер.

[16] Попoва, М. (2012). Виртуалният човек. Велико Търново: Фабер

[17] <https://www.surveymonkey.com/s/XZW8FYK>

[18] Kirkpatrick, D. (2010). The Facebook Effect. Virgin Books. p. 202.

[19] Kirkpatrick, D. (2010). The Facebook Effect. Virgin Books. pp. 79–85.

[20] Диаграмата „Еволюцията на неприкосновеността във Facebook“ дава добър обзор на това как се изменят опциите за неприкосновеност във Facebook във времето: <http://mattmckeon.com/facebook-privacy/>, 13.08.2014

[21] Kirkpatrick, D. (2010). The Facebook Effect. Virgin Books. p 66–85.

[22] Таг-виртуален етикет, обозначаващ съдържание, хора, предмети или обекти, с цел даване възможността на индексиращите машини в интернет да търсят и откриват по- късно тези обозначаеми по етикета, зададен като ключова дума. Във Facebook: етикети, които автоматично споделят информация за потребителите с контактите в техните списъци с приятели. (© Десислава Добрева)

Библиография

Кръстева, А. (2013). Дигиталният гражданин. София: Издателство на НБУ.

Мавродиева, И. (2013). Гражданска реторика на протестите: от площадите през медиите до виртуалната агора. Дигиталният гражданин (ред. А. Кръстева), София: Издателство на НБУ, 248–266.

Пешева, М. (2012). Дигиталните Медии. Речник на основните понятия. Велико Търново: Фабер.

Попoва, М. (2012). Виртуалният човек. Велико Търново: Фабер.

Borgmann, A. (1984). Technology and the Character of Contemporary Life. Chicago: University of Chicago Press.

Carr, N. (2010). The Shallows: What the Internet is Doing to Our Brains. New York: Norton and Co. 2011. Never Enter Your Real Data. International Review of Information Ethics. 16: 74–78.

Capurro, R. (2005). Privacy. An Intercultural Perspective. Ethics and Information Technology. 7(1): 37–47.

Doyle, W. Fraser, M. Facebook, Surveillance and Power. 2010. Facebook and Philosophy (edited by D. E. Wittkower). OPEN COURT Chicago and La Salle, Illinois. 215–231.

Dreyfus, H. (2001). On the Internet. New York: Routledge

Grimmelmann, J. The Privacy Virus. (2010). Facebook and Philosophy (edited by D. E. Wittkower). OPEN COURT Chicago and La Salle, Illinois. 1–3.

Heidegger. M. (1954/1977). The Question Concerning Technology and Other Essays. New York: Harper and Row.

Meikle, G. (2010). It’s Like Talking to a Wall. Facebook and Philosophy (edited by D. E. Wittkower). OPEN COURT Chicago and La Salle, Illinois. 4–13.

Kirkpatrick, D. (2010). The Facebook Effect. Virgin Books, p. 374.

20 неща, които вашите най-дразнещи приятели правят във Facebook, сп. Обекти, <http://www.manager.bg/news/20-neshta-koito-vashite-nay-drazneshti-priyateli-pravyat-vav-facebook>, 16.09.2013.

Boyd, D. (2010). Facebook privacy settings: Who cares?. First Monday, Volume 15, Number 8 – 2 August 2010.

<http://firstmonday.org/htbin/cgiwrap/bin/ojs/index.php/fm/rt/printerFriendly/3086/2589>. 11.08.2014.

Kerbs, R. W. (2014). Social and Ethical Considerations in Virtual Worlds. <http://www.csupomona.edu/~rwkerbs/papers/kerbs_ADCOG_04.pdf>, 11.08.2014.

Privacy and Identity. Internet Society. <http://www.internetsociety.org/what-we-do/internet-technology-matters/privacy-identity>, 12.08.2014.

Our work on Privacy. Internet Society. < http://www.internetsociety.org/our-work-privacy>, 12.08.2014.

Online Communications and Confidentiality – What do you need. Internet Society. <http://www.internetsociety.org/blog/tech-matters-public-policy/online-communications-and-confidentiality-what-do-you-need>, 12.08.2014.

Understanding your Online Identity Protecting Your Privacy. Internet Society. 
<http://www.internetsociety.org/understanding-your-online-identity-protecting-your-privacy> , 12.08.2014.

Ethical Data Handling and Facebook's “Emotional Contagion” Study. Internet Society. 
<http://www.internetsociety.org/blog/tech-matters/2014/06/ethical-data-handling-and-facebooks-emotional-contagion-study>,
12.08.2014.

Permission to Innovate for Privacy, Please. Internet Society.
 <http://www.internetsociety.org/doc/permission-innovate-privacy-please >,
 12.08.2014.

The Language of Privacy. Internet Society.
<http://www.internetsociety.org/blog/2013/12/language-privacy>, 
12.08.2014

Online Surveillance: Collection is an Interference with Privacy. Internet Society. 
<http://www.internetsociety.org/blog/public-policy/2014/07/online-surveillance-collection-interference-privacy>, 12.08.2014

Security, Openness and Privacy. Internet Society.
<http://www.internetsociety.org/security-openness-and-privacy>, 
12.08.2014

Data Privacy Day: Understanding Your Digital Footprints. Internet Society.
 <http://www.internetsociety.org/blog/tech-matters/2014/01/data-privacy-day-understanding-your-digital-footprints>, 
12.08.2014

 

Остави коментар