m_yancheva-karikatura

Карикатура: Маргарита Янчева

ПОСТ-НОВИНИ

Камен Ковачев*

Думата пост-истина /posttruth/ се терминологизира през 2016 година, когато Оксфордският речник я обяви за дума на годината, понеже честотата на нейната употреба бе нарастнала с над 2 000%. Академичните среди прегърнаха термина, интериоризираха го, а на всевъзможни форуми се направиха опити пост-истината да се категоризира типологично.

Мнозинството автори се обединиха около схващането, че пост-истината пресъздава реалност, в която емоционалните интерпретации в значителна степен обезмислят фактите, а наложените на обществото политически тези трудно биха могли да се оспорват чрез логически аргументи или експертни преценки. Свенливо се заговори и за политическа коректност.

Използвам думата свенливо неслучайно. До 2016 г. специалистите по масова комуникация поделяха обществата на демократични и недемократични според това дали се прилагат правилата на Public Relations (ПР), или общественото мнение се обработва чрез пропаганда. Технологията на ПР според тях е демократична, понеже предполага свободно формиране на лични мнения чрез представяне на добре казани истини, а пропагандата стереотипизира мисленето на човека чрез експлоатация на неговите емоции. Впрочем, една от основните пропагандни техники е реноминацията. Едно е да се каже, че повечето жители на Централна Африка имат тъмен цвят на кожата, друго е да се нарекат „печки”, „брикети” и т.н.

В този смисъл реноминацията на думата неистина с двукоренното, но дисфонично, съществително пост-истина бе пропаганден акт. Той постигна очаквания ефект. Обществото се примири с неистината, а нейният антипод сякаш бе неутрализиран.

Пост-истината се тиражира основно по два начина: чрез разпространение на слухове и чрез новините в традиционните масмедии. Социалните мрежи са идеалната среда за разпространение на слухове, доколкото насърчават формирането на клъстъри от съмишленици. В тези клъстъри обикновено фактите не се подлагат на проверка, а реакциите са предимно първосигнални. Допълнително удобство за отказалите се от логическо мислене потребители предоставя архитектурата на интерфейса чрез т.нар. емотикони, емоджи и пр.

Нататък ще говоря за пост-новини единствено като атрибут на традиционните медии.

Студентите по журналистика научават още в началото на своето обучение, че да се напише новина означава да се отговори на пет въпроса: кой, какво, къде, кога и как е направил или казал. Често приписват авторството на тези въпроси на американския политолог и комуникационен експерт Харолд Ласуел, нищо че според Тома Аквински пръв ги е задал Аристотел [Аристотел, 1993].

Втората базисна истина, която усвояват бъдещите репортери, е, че един текст може да се смята за новина, ако осветлява някаква неизвестна до момента истина с висока степен на социална значимост [Cotter, 2010].

Специално внимание се обръща върху произхода на информацията: в идеалния случай журналистът е бил свидетел и предава на публиката фактите от свое име. Според текущата практика на ВВС например дадена информация може да се разпространи, дори и журналистът да не е присъствал на събитието, ако тя произхожда от един абсолютно сигурен източник /минисър, министерство, премиер/, или ако е потвърдена поне от два независими един от друг първокласни източника.

Пост-новините безспорно имат официален произход. Те обаче възпроизвеждат мозаечна картина на действителността, понеже ежедневно отговарят единствено на въпросите кой и какво.

24 Новини.БГ: Бойко Борисов се качи на електрокар (видео)”

Премиерът Бойко Борисов се качи днес на ново превозно средство – този път електрокар. Това стана ясно от видео, публикувано от министър-председателя на живо във Фейсбук.”

Пост-новините са паразит, защото са немислими извън обкръжението на истинските новини и по тази причина те се поднасят в новинарските блокове. Разчита се, че публиката по аналогия ще ги приеме за истински новини, понеже тя, публиката, няма специализирана журналистическа подготовка.

Пост-новините корумпират предикативното ядро и свеждат отношението субект – предикат до медийно показна субектност. По този начин новината се свежда до медийната поява на субекта, а не до неговите действия или бездействия.

Пост-новините „освобождават” публиката от нуждата да мисли, доколкото логическото начало в тях е неутрализирано и е заменено с емоции.
Пост-новините формират елементаризирана представа за социалната динамика:

24 часа: „ Емил караниколов: Преговаряме с Хюндай, ако „Фолксваген” отиде в Турция”

Пост-новините не осведомяват, а поляризират обществото, тъй като свеждат възможните реакции до примитивното „За” и „Против”. Нюансирано отношение не е възможно.

Пост-новините представят любопитното за важно:

Дарик Нюз:”Токовият удар в Ню Йорк провали шоу на Дженифър Лопес”.

Пост-новините нарушават принципа на близостта. Според него важността на дадено събитие е функция на неговата териториална близост. Няма проблем да се отразяват протестите срещу Владимир Путин, но не е желателно да се отразяват протестите срещу кандидатурата на прокурора Гешев.

Пост-новините премълчават важното. Прекъсванията на електричеството

у нас са ежедневие, но за тях не се говори.

Пост-новините са основният генератор на политкоректните пост-истини.

Пост-новините са инструментална версия на фалшивите новини.

Това е обобщено накратко в табл.1.

Таблица 1

 

Новини

Фалшиви новини

Пост-новини

Актуалност

+

+

+

Истина

+

+

Важност

+

+

Пост-новините днес постигат това, за което си мечтаеше д-р Йозеф Гьобелс през 30-те години на миналия век, докато осигуряваше по една радиоточка на всяко германско семейство.

___________

*Предложеният текст е представен като доклад по време на Петнадесатата национална конференция по етика  на тема “Етика и технологичен риск”  през ноември 2019 г. в СУ и публикуван за пръв път в сп. Етически изследвания, кн. 2, бр. 4, декември 2019 г. 

ЛИТЕРАТУРА

Аристотел. (1993). Никомахова етика. С., Гал-Ико.

Бернаскони, В., Валенциано. (1995). Властта на комуникацията. С., Кабри.

Липман, У. (2001). Общественото мнение, , С, Лик .

Ласуел, Х., У. Шрам, М. де Фльор, Д., Маккуейл, (1992). Комуникацията. С., ФЖМК.

Мъртън, Р. и др. (1995). Психотехника на убеждаващото въздействие, антология. С. ФЖМК

Рьол, Х. (1997). Властта на новините. С., ФЖМК.

Терзиев, Св. (2006). Агенционна журналистика. С., УИ „Св. Кл. Охридски”.

Cotter, C. (2010). News Talk: Investigating the Language of Journalism. C., Cambridge University Press.

Остави коментар