Техномистицизъм. Кибернетика на сакралните преживявания

Техномистицизъм. Кибернетика на сакралните преживявания*

                                                                                                                           Ивайло Добрев

Настоящата статия предлага  опит да мислим и представим екзистенциалните и потребителски убеждения, свързани с употребата на някои технологични и кибернетични обекти, явления и процеси в съвременния свят, през понятието „сакрално” като описващо форми на парарелигиозен опит. Основания за такъв опит ни дава начинът, по който Мирча Елиаде използва понятията „сакрално” и „религиозен опит” и възможността използваната от него херменевтико-интерпретативна парадигма в изследванията му върху историята и феноменологията на религиозността да бъде приложена  към  някои обекти на съвременната кибернетична и технологична култура.  Основната теза на Елиаде,  с която експериментирам философско-теоретически в този текст,  е изложена в неговото популярно произведение „Сакралното и Профанното”. Представена съвсем накратко, тя гласи следното:  модерният и съвременният човек изпитват повече или  по-малко неосъзната потребност от религиозен опит и търсят също такива по-малко или повече неосъзнати форми, с които да я удовлетворят. Във връзка с тези форми въвеждам понятието „техномистицизмът”,  като подходящо за  означаване на нагласите и практиките на фетишизация и сакрализация  на някои продукти и явления на съвременната технологична действителност.

Предварително понятие за техномистицизъм

С  въвеждането на понятието техномистицизъм искам да насоча вниманието на философското изследване към един все още неизследван и оставащ в сянка аспект от дискусиите около новите технологии, а именно техният наративен или дори идеологически аспект. Освен че се развиват експоненциално и се прилагат широко в множество различни области от човешкия културен и екзистенциален интерес, технологиите  носят със себе си и някакъв разказ или дори множество разкази. Тези разкази имат специфични аксиологически и дори идеологически свойства и стойности, част от които са предмет на  интерес в настоящето философско изследване.  

Техномистицизмът като един особен, все още не напълно осъзнат житейски възглед, определящ някои базови аспекти на човешката ситуация в съвременния свят,  би могъл да се разбира като опит чрез средствата на съвременната технологична продукция да се удовлетвори тази повече или по-малко осъзната или неосъзната религиозна потребност, за която говори Мирча Елиаде, дори и в някаква  трудно забележима превърната форма. В този смисъл  с „техномистицизмът” може да се  означи също и идеята за една аналитико-интерпретативна експериментална платформа, която има за цел да опише симптоматиката на този  все още недостатъчно артикулиран в съдържателно и ценностно отношение културен възглед, засягащ някой базови аспекти от начините на живот на съвременния човек.  Този възглед намира израз в характерното житейско убеждение, основано на едно особено разбиране за употребата на продуктите на съвременната технологична действителност, при което последната създава неопределени и сякаш абстрактни очаквания за всеобщо  обновяване и подобряване и на реалността на човека, и на реалността на неговия свят.

Дигиталният калейдоскоп

Живеем в свят на идеологически плурализъм. Едно свободно множество от наративни парадигми определят спонтанно смисловото лице на света. Информационните технологии са глобален медиатор на този многостранно възпроизвеждан полисемантичен континуум, изграден от множество преплитащи се потоци от информация. Тази информация съществува като глобален технологичен обект, проявяващ се във формата на система от собствени смислови свойства и отношения в една цифрово определена символна среда.  Цифрите съществуват като подчинени на многообразна алгоритмична организация, предназначена да приема, анализира, класифицира, предава, превежда, управлява и преобразува едно многообразие от собствени процеси. Тези процеси включват алгоритмични конфигурации с прости семантични елементи – единици и нули,  и в своята съвкупност формират една обща, полисемантична наративна тенденция, която се разгръща благодарение на  мащабите, в които се употребява специфичният за технологичната инфраструктура  информационен език.

Дори днес в зората на този  нов дигитално-калейдоскопичен образ на света, мистичното желание на човека не е угаснало.  Напротив, съвременният образ на света е образ на един свят, който вече е прекрачил културните, социалните и историческите граници на секуларизма и е преходил в нещо друго.Това  друго е все още абстрактно и неопределено и затова някак мистериозно. Всъщност втората половина на 20 век изостри конфликта между религиозното и социалното културно съзнание и самосъзнание и то на почвата на естествено научния светоглед. Днес обаче този конфликт сякаш се преодолява, упражнявайки един особен маниер.  Маниер, който включва заедно с  началата на религиозното и научното мислене в познавателно, в морално и производствено отношение също и естетическото и предприемаческото начало. Обявявайки се, за едно ново мислене и познание, съпровождано от една нова морална самооценка и едно също така ново, морално самосъзнание. Съвременният човек продължава да изпитва своето желание по отвъдното, тайното, скрито, божественото; той  също така притежава множество категории на самоувереността и самонадеяността, през които смело го упражнява във форма за себе си, но и за пред другите в множество сфери на публичните и частните  начини на живот. 

Технофетишизъм: обещанието на технологиите

Какво искаме от технологиите? И какво вярваме, че те могат да ни дадат? Или какво можем да направим чрез тях? Могат ли технологиите да трансцендират естествените граници на нашия познавателен и екзистенцален опит? Не са ли технологиите именно ключът към автономната еволюция, тоест мостът, който ще гарантира прехода от спонтанните форми на естествена и културна промяна във формите, генерирани от свободно контролираната в хоризонта на един частно или колективно определен предприемачески интерес автономна артикулация на промяната?

 Какво обещават технологиите като мост и преход към автономна  еволюция: здраве, младост, безсмъртие, щастие тук, сега, за всички и едва ли не завинаги. Не са ли това плодовете на духовността? Следователно технологията е новата духовност?

Струва ми се обаче, че все още технологията не е сама за себе си дух и всъщност няма технологичен дух. Технологията е само инструмент на духа или по-точно казано, режим на неговата манифестация. Технологията е форма, чрез която може да се манифестира определен вид духовност – да се изяви едно или друго духовно присъствие, но самата тя не е дух. Днес обаче, когато се говори открито и често разпалено за синтеза[1] на информационните и кибернетичните технологии с човешката генетика, с човешкия мозък и с човешката психика, може би, залогът става друг. Технологичното вече няма как да  бъде просто абстрактна форма, която може да бъде използвана едва ли не произволно, спрямо всяко съдържание, а ще бъде вече форма, иманентна на едно определено духовно съдържание и дори на конкретно определено междуличностно присъствие. Тя ще се свърже органично или дори посторганично със съдържанието, което ще се манифестира чрез нея. Ето това присъствие е все още покрито в мъглите на бъдещето, на възможното, на желаното или на нежеланото бъдеще. Ние не можем да знаем какво ще е това бъдеще, при което технологията и човешкото съзнание ще споделят не просто един общ време-пространствен континуум, но и една обща жизнена, психологическа, емоционална и изобщо една персонална субективна и интерсубективна  екзистенциална ситуация[2].   И това е нещо в същинския смисъл на думата мистериозно, нещо смесено между тайно и скрито, но също така неизвестно, дори фантасмагорично, но и заплашително. Това бъдеще е едно амбивалентно, химерично очакване. Един фантасмагоричен трепет сред футуристичните образи на новите  техноутопии и антиутопии. Ние вярваме, че технологичната действителност ще направи живота ни по-приятен: ще ни направи да живеем добре, да изпитваме безкрайно наслаждение, неограничени от естествените слабости на крайната ни природа. Ние, крайните, съчетавайки се с технологиите, ще се наслаждаваме безкрайно.

 Може би 21 век е векът, в който отново се установява дълбока криза в самото разбиране на човека за това, какво е той. Всеки от нас е изправен пред множество случаи, които са в състояние да провокират именно това – криза в разбирането какво представлява човекът и каква е същността на човешката ни природа. Следователно проблемът днес е  не толкова какъв човек да бъда или кой да съм аз,  а именно какво да съм. Сякаш днес в първата половина на 21 век възторжената мечтателност на ренесансовите мислители като Мирандола, вече са наша непосредствена действителност. Съвременният човек преследва своята нова превъзходна същност и смята себе си за отговорен да я постигне като резултат от собствените си творчески, но и производствени усилия. Не просто да я култивира, но да я подобри, увеличи, да я създаде отново. Да я произведе и манифестира, установявайки я пред и посред самия себе си. Технологията е универсалната програма, универсалното средство, универсалният инструмент и универсалната среда за този нов тотален културен продукт на съвременния човек – на човека, на когото му е станало вече пределно тясно в границите на естествено дадената му природа. Той не иска просто да я култивира, а да я промени, пресъздаде и произведе – реално, тук, сега и за себе си. Той иска да има за себе си контрол над автономната промяна, както на собственото си тяло, така  и на собствените си ум, съзнание и самосъзнание.  И вижда именно в технологията универсалният принцип за реализирането и безкрайното възпроизводство на тази своя цел и на тази своя  интензифицирана интимна потребност. Следователно техномистицизмът може да бъде представен и като  нов житейски възглед, свързан именно с това – с режимите, през които човекът създава собствените си морални и онтологически самоопределения, използвайки като базов посредник за осъществяването на тази своя цел и удовлетворяването на тази своя потребност именно технологията.

 Техномистицизмът като етос:  прогрес и технодетерминизъм.

Кои са основите на техномистицизма, разбиран като етос, а защо не и като своеобразен морален императив?  Човекът  е нещо, което трябва да бъде преодоляно. Няма никакви естествени граници, спрямо които ние, човеците, трябва да ограничаваме отношението към себе си. Човекът е нещо, което трябва да бъде подобрено и увеличено, и именно технологията е универсалната програма за контролираното извършване на тази промяна. Днес живеем в епохата на технологичните синтези. Човекът иска да превърне всичко онова, което е било предмет на религиозните вярвания и обещания, в продукти на технонауката – безсмъртието, перманентното обновление, всезнанието и всеможенето, красотата и дори самата реалност. Съвременната технонаука е в състояние да трансформира всички високи културни ценности в хипотези за извършването на новите културни, социални, политически и екзистенциални експерименти.  Или  ще постигнем всички тези цели, които човек до сега си е поставял  със средствата на съвременната наука или ще ги зачеркнем окончателно от всички културни и образователни списъци. Ако няма Бог, Който да ни даде това, което искаме и за което мечтаем, то тогава ние, човеците ще създадем сами средствата, с които да го получим. Какво искаме? Искаме да живеем безкрайно, в здраве, младост, красота, мир, сигурност и наслаждение. И тази обща жажда за живота, за добрия живот, никога да не угасва. Тоест да ни е особено интересно постоянно и по възможност завинаги. Може ли съвременната технонаука да ни осигури и да ни гарантира този триумф и също така този комфорт? А, ако не може,  каква тогава би била нейната цел,  каква тогава би била ползата от нея и защо изобщо бихме имали нужда от нея? Каква е формата на потребление на технологията? Какъв аспект от човешката действителност обладава? Технологичната претенция сякаш е да покрива всичко човешко.

Първо и основно е разбирането за необходимия и неотменим прогрес на технологиите. Постепенното историческо развитие на технологиите изразява естественото и необходимо историческо развитие на човешкия род. Технологичното развитие е свидетелство за разпространението на целокупните потенции на свободата. Технологичният прогрес е в услуга на всеки конкретен потребител. Неговите резултати са предназначени за всекидневните начини на живот и потребление на всеки-човек-ей-там.  Той е хиперперсонален и неоиндивидулаистичен. Той е сингулярен[3].

Технологията и сакралното

 На Скот Лаш[4] дължим идеята, че информационната култура е култура на тоталната откритост. Една култура на абсолютен виртуален емпиризъм, при която разликата между явлението и същността е снета в уравняващата плоскост на дигиталното. В дигиталния свят всички обекти на разбирането и на възможните режими на смислова интерпретация са поставени на едно ниво. Те са винаги редом едно до друго. Алгоритъмът и онова, което е предмет на специфичния режим на неговата работа, не само че са изградени от едни и същи структурни елементи, но и  са актуални, както в едно и също  технологично време, така и в едно и също технологично пространство. Те са тотално еманципирани от другостта  – от трансцендентното. Тогава как можем да говорим за сакралното като поставено в една технологична инфраструктурна среда?

Технологията овеществява фантазията и благодарение на това човек днес е способен не просто да произвежда, а да консумира фантастични продукти, тоест продукти, които да му носят усещане за преживян сакрален опит. Защо? Можем да отговорим, като последваме определението на Мирча Елиаде за  сакралното  като преживелищният синтез между реалното и въображаемото и неговото изискване, че този синтез трябва да е такъв, че да не води до разпадане на смисъла и съответно на режима на идентификация на субекта на преживяването. Напротив,синтезът трябва  да го ръководи точно и дотогава, докато не изпита с максимално чувство на удовлетворение собственото си обновление, тоест да получи съзнание за себе си, че живее вече нов, друг живот.  Това обаче не е необходимо да е цял живот. Може да е само временно, като сънуване наяве. Може би малко хора биха искали изцяло да потопят живота си в преживяването на сакралното. Тоест да се преобразят завинаги. Още повече изведнъж, от сега-за-нататък. Кой би се похвалил с проявите на такава смелост, дързост или пък на такова благочестие? Но за сметка на това мнозина са готови да си направят  перманентни татуировки, пластични операции  или други широко разпространение днес форми на специфично подобрение на външния си вид, което хората са склонни все повече и все по-решително да предприемат. Чрез тези режими на подобрение също се преживява определен синтез между въображаемото и действителността в един персонален, нарцистичен хоризонт, който обаче може да се споделя с другите, като се манифестира пред тях.

Сакралното и техномистицизмът.

  От многообразната история на религиозните вярвания знаем, че по въпросите относно определението и възприятието на сакралното не винаги трансцендентният  статус на произхода е определящ. Всъщност съществуват множество интерпретации на различни културни парадигми, който разбират сакралното не като трансцендентно свръхестествено, а напротив именно като едно по иманентен начин задавано и постигано свръхестествено. 

Идеята да имаш отношение към света, реалността и към самия себе си през позицията на някаква надхвърляща границите на непосредствената ти крайна индивидуалност цялост, също е израз на едно от фундаменталните определения на стремежа към сакрализация на собственото съществуване. Потребността да обладаваш себе си в хоризонта на една такава надхвърляща и съхраняваща те цялост, може да бъде разпознат в множество обекти и продукти на съвременната технологична култура;  и идеята и действителността на глобалната информационна мрежа е най-очевидната и непосредствена асоциация, която  едва ли не всеки съвременен човек би могъл да направи за себе си, без да проявява каквато и да е ексцентричност на способностите си за съждение или умозаключение. Философските потенции на една такава асоциация  ни се разкриват от проблематичността на темата за „изначалната цялостност”.

 Тъй като религиозността и религиозните форми на културна и екзистенциална самоопределеност заемат съществена част от историята на човечеството, то те днес, въпреки че някои от тях са преобразувани и  преобразени от техническия и социалния прогрес, в крайна сметка, остават като определящи и обосноваващи актуалния културен контекст на човека изобщо. Тези форми на религиозност са неизлечима част от биографията и на съвременния човек  и за това не би било особено адекватно, ако съвременните изследвания на човека остават равнодушни към тях. Религиозността изобщо е базов културен и социален фундамент, разпознаваем в множеството форми на историческа репрезентация на човешката ситуация, които са налице във всички времена на човешките общества и чиито културни паметници, образи и свидетелства все още присъстват в една или друга форма във всекидневния живот на почти всеки човек. Дори десакрализиран, този базов културен и социално-исторически биографичен фундамент се проявява в житейското поведение и самоопределение  и на съвременния човек, но в несъзнавани, превърнати и профанизирани форми. Човек проектира, изтласква, сублимира и прочие базовите си религиозни  потребности в идеи, идеологии, общности и др.; като ги политизира, естетизира или ги превръща в мотив за научни постижения.

Историческите процеси на секуларизация в Европа като културна стратегия има за цел да преобразува именно тази изначална духовна потребност на човека от сакрални преживявания и религиозен опит, като я  рационализира, тоест редуцирайки я до културните произведения на определен вид рационално обоснована като автономна телеология. В крайна сметка, секуларизацията на духовните ценности и практики според Мирча Елиаде, не може да десакрализира самия човек и за това той не престава да търси, измисля и  изобретява форми, през които да изрази и удовлетвори  тази си изначална потребност.  По повод на  първичният произход на едва ли не всички културните изобретения Мирча Елиаде  пише: „В началото всяко културно творение – инструментите, институциите, изкуствата, идеологиите и т.н. е било религиозна проява или е имало религиозна основа или източник.“[5]   Това обяснение  би могло да ни подпомогне , за да  изследваме какви биха могли да бъдат вероятните археиетипи на съвременните технологични продукти и съответно какъв би могъл да бъде техния секуларизиран религиозен смисъл? 

Изхождайки от Елиаде и неговата идея за диалектика и херменевтика на религиозността, можем да интерпретираме глобалната информационна мрежа, като израз и образ на първичната потребност на човека от всички исторически времена и ситуации, да се идентифицира с една такава изначално надхвърляща го, но и едновременно с това съхраняваща и покровителстваща го цялост. Контактът с мрежата днес е условие за съвременния човек да мисли и дори да има своя специфичен преживелищен опит на свързаност с идеята и виртуалната действителност на една именно по подобен начин съществуваща и разбирана цялост. Но глобалната информационна мрежа може да се интерпретира и през първоообраза на хилиастичните утопии като един вид средство и дори среда за установяването на дигиталното общество и новия световен ред – божественото царство на земята и постигането на земния рай със средствата на технонауката.

Заключение

В заключение, бих обобщил , че човекът от всички културно-историческите ситуации изпитва несъзнателната потребност от религиозен и по-точно от сакрален опит. Следвайки Елиаде , можем да приемем, че религиозната потребност в човека е негова не просто фундаментална културна, а трансцендентално-онтологическа характеристика. И ако човек поради някакви темпорални своеобразия е наследил безсъзнателно или съвсем съзнателно е пренебрегнал, отхвърлил или пък забравил за съществуването на тази своя фундаментална характеристика, то въпреки това самата трансисторически обусловена  религиозна потребност, произлизаща от нея, продължава спонтанно да се проявява и да търси удовлетворение в екзистенциалните ценности и практики в начините  на живот на всеки човек, но в една вече несъзнавана, десакрализирана и профанизирана, превърната форма. Секуларизацията случваща се в Модерна Европа  е добър пример за културно исторически осмислена причина за проявата на тази несъзнавана потребност. Защо? Защото тя създава този културно-екзистенциален парадокс, желаейки да запази духовните ценности, но след като ги преобразува смислово, придавайки им по този начин една нова, свободна от всичко свръхестествено (и следователно необяснимо и за това деспотично) легитимност

Проявата на тази неосъзната религиозна потребност и опитите за нейното превърнато удовлетворение позволяват въвеждането и използването на понятието техномистицизъм, в контекста на настроенията и убежденията, отнасящи се до културното потребление на  някой от режимите на работа и продуктите на новата технологична действителност. В този контекст  в отношението на съвременния човек към новите технологии днес можем да открием ново културно-исторически обусловено наративно-идеологическо  убеждение, определящо все по-фундаментални аспекти от начините му на живот и режимите му на личностна конституция и идентификация. Едно убеждение или дори един специфичен морален възглед, който  би могъл да се тълкува като обременен от онази несъзнателна потребност от сакрални преживявания и религиозен опит, за която Мирча Елиаде говори. 

Опитът ми беше насочен към изследване на фигурите на несъзнаваната потребност от сакрални преживявания и религиозен опит във всекидневните практики и начините на живот на днешния човек. И по-конкретно в културните и екзистенциалните настроения на този човек спрямо режима на работа, продуктите и обещанията на новите технологии. Тъй като на този етап от подобно изследване е все още рано за категорични изводи или обобщения, основната ми идея беше да представя и въведа въпросната тема  като актуална и достойна за    академичното й обсъждане  в средите  и от представителите на философската общност. За целта избрах,  макар и да звучи ексцентрично, да коментирам възможността да се приеме понятието за  „техномистицизъм“,  за да се открои идеологическия характер на технооптимизма и технодетерминизма, владеещи все повече и все по-разнообразни културни, научни среди днес. В крайна сметка обаче, не без изненада, очарование и  нарастващо въодушевление открих, че има достатъчно основания смисъла и значението на  „техномистицизъм” да се задълбочава и разисква като понятие, зад което, въпреки първоначалната му ексцентричност  застава категоричната сериозност на автентичен философски, етически и не на последно място онтологически предмет. Дори нещо повече, „техномистицизъм” очертава  цяла една  нова концептуална и теоретическа територия, която беше маркирана в настоящата статия като нова посока за изследователски търсения.

 —————–

*Текстът  е със съкращения. Цялата статия можете да прочетете в  сборника:Екология на виртуалните реалности: Големи данни, дигитална рационалност и техномистицизъм 

 

 Бележки

[1]Вж. Харари,Ю.Н. (2018) Homo Deus кратка история на бъдещето  Изток Запад, София. 40-42с.; и Тодорова,М. (2020).Изкуственият Интелект, кратка история на развитието и етическите аспекти на темата. Изток –Запад  с. 57,58.

[2] Тодорова, М.Изкуственият Интелект. Кратка история на развитието и етическите аспекти на темата, Изток-Запад, 2020.

[3] Зза употребата на понятието сингулярност вж. по-подробно Тодорова,М.,Изкуственият Интелект, кратка история на развитието и етическите аспекти на темата, с. 57, 58.

[4] Лаш, Скот. Критика на информацията, ИК Кота, София 2004,с.39, 44.

[5] Елиаде, Мирча. Търсенето. История и смисъл на религията, ЛИК, София, 2000, с.86

[6]Ето една интересна теза на Елиаде, която също би могла да се превърне в предмет на изследователско отношение: „Много е вероятно поведението на средния американец днес, както и политическата и културната идеология на Съединените щати, все още да отразяват последствията от пуританската увереност в призванието за възстановяването на земния рай.“Виж Елиаде, Мирча Търсенето. История и смисъл на религията; ЛИК, София, 2000, с. 118.

Литература

Елиаде, М. Търсенето. История и смисъл на религията; ЛИК, 2000.

  Елиаде, М. Сакралното и Профанното,  Хемус, 1998.

.Елиаде, М.  Шаманизмът и архаичните техники на екстаза; Изток-Запад, 2013.

Вж. Кар, Н. Под повърхността; как интернет влияе върху четенето, мисленето  и паметта. Инфо-дар, 2012.

Лаш, С. Критика на информацията ИК Кота , 2004.

Тодорова,Мариана, Изкуственият Интелект, кратка история на развитието и етическите аспекти на темата. Изток –Запад, 2020.

Фери,Л. Трансхуманитарнат революция; как техномедицината и юберизацията на света ще променят коренно живота ни. ИК „Колибри“, 2017.

Харари, Ю. Н. Homo Deus кратка история на бъдещето, Изток Запад, 2018.

 

Петнадесета национална конференция по етика “Етика и технологичен риск”(Ивайло Добрев)