Напредъкът на технологиите и нарастващото значение на виртуалното пространство оказват все по-голямо влияние върху потребителите му. Безкрайният свят на възможности и неясноти поставя на изпитание идентичността им, която става все по-крехка и лабилна заради множеството възможности за анонимност и представяне в различни роли, имена и образи, които не отразяват реалната им личност и не позволяват тя да се възпроизвежда в нейната автентичност.
Виртуалният свят на социалните мрежи като Facebook и Twitter изкушава потребителите да се представят в образи, които да се вписват по начин, който позволява да бъдат възприемани от максимално широка публика или да бъдат просто харесвани от определен кръг хора, който най-често е временна общност, обединена около някакъв временен интерес или лоален проблем. В резултат на това границите между виртуалния свят и невиртуалната реалност стават все по-размити, а конфликтът между тях-неизбежен.
Дори и само да измества границите на въображението, този свят лесно хвърля в заблуда всеки потребител поради своята динамика и свобода на достъп, които трудно могат да бъдат контролирани или санкционирани.Анонимността и лекотата на достъп създават среда, в която се проявяват девиации от различен вид – разширяват се границите на морално допустимото, поведението на потребителите става все по-разкрепостно. Освен че виртуалното пространство все по-успешно “имитира” реалното, то се предоставя като негов аналог с илюзията за разширени възможности. Тази илюзия се дължи на факта, че в него се предлагат изживявания, които не биха могли да се случат другаде. Такива са например пространствено-времевото съкращение на комуникацията чрез чатове, играенето на игри, чиито герои имат определен брой животи, бързината на обработка на комуникация…
Виртуалното пространство се налага като част от всекидневния живот и се превръща в сериозен риск за междуличностните отношения. Неговата вселена е по своему ограничена, защото в него могат да се разиграят различни сценарии, дори неволно, които да предизвикат недоразумения или конфликтни ситуации. Това се дължи на факта, че потребителят може да си позволи поведение, което е недопустимо или неприемливо извън виртуалното киберпространство . Тези конфликти могат лесно да се проектират извън него, защото представата за двата свята става все по-крехка и трудно различима за потребителите му.
Проблематичността на поведението във виртуалното пространство поражда все повече етически въпроси около свободата на изразяването в интернет и отговорността за действията в него.Съществуват множество примери за вредно въздействие на мрежата върху младите хора, като кибербулингът, добавената реалност (AR), фалшивите новини…
Многото възможности за добавена реалност (смесване на виртуалната реалност с физическата) правят конфликтите между двата свята все по-осезаеми със своите различни социални и психологически ефекти върху обществения и индивидуалния живот на хората.
снимка: neurosciencenews.com
