Евгения Йорданова-Христова
Резюме. За съвременния човек използването на цифрови технологии е естествена част от ежедневната дейност. Значението на онлайн живота непрекъснато нараства и често неговото въздействие се прехвърля в реалността. Това повдига редица въпроси, един от които е онлайн агресията. С тази статия се опитваме да открием връзката между агресията като характерна черта, агресивното отношение и онлайн насилието. От прегледа на научната литература можем да заключим, че агресията като личностна черта е предпоставка на поведението в социалните мрежи и по-специално на онлайн насилието. Онлайн пространството предлага сцена за насилие и може да допринесе за агресивно поведение в реалния свят. Статията обхваща дебата в научната литература по този въпрос, като представя анализ на основните линии на аргументация.
Ключови думи: агресия, агресивно поведение, онлайн насилие, враждебна онлайн среда
Abstract For the modern man, the use of digital technology is a natural part of everyday functioning. The importance of online life is constantly growing and often its impact is transferred to reality. This raises a number of questions, one of which is online aggression. With this article, we attempt to discover the link between aggression as a trait, aggressive attitudes, and online violence. From the review of the scientific literature, we can conclude that aggression as a personality trait is a predictor of social networking behavior and, in particular, of online violence. The online space offers a stage for violence and may contribute to aggressive behavior in the real world. The article covers the debate in the scientific literature on this issue by presenting an analysis of the main lines of argumentation.
Keywords: aggression, aggressive behavior, online violence, hostile online environment
- Въведение
Дигиталните технологии непрекъснато се развиват и подтикват увеличаване на употребата им. Киберпространството и виртуалните канали, в които тече комуникация, започват да оказват влияние в широк спектър от ежедневното функциониране. В тях съществуват специфични ценности и правила, които предоставят възможност на индивида да експериментира със своето поведение. В онлайн средата могат да се разгърнат различни личностни особености – често скрити зад маската на анонимността, пренебрегващи обществените норми, които регулират живота в офлайн реалността. Взаимодействията в киберпространството намаляват задръжките и са предпоставка за рисково поведение. Илюзията за „невидимост” от страна на уеб потребителите поражда нарастващо антисоциални прояви в мрежата.
Оказва се, че компютърно опосредстваната комуникация не ограничава насилието и враждебния тон. Напротив, създава се благоприятна среда за проява и развитие на различни форми на агресия. Макар в по-голямата си част те да са с виртуален и психичен характер, има случаи, при които се преминава и към физическа употреба на насилие. Етимологично терминът агресия произлиза от латинската дума “aggressio”, означаваща „тръгвам към нападение”. Съдържателно определенията за агресивно поведение са тясно свързани с идеята за мотивирано деструктивно действие с цел да се нанесе физическа вреда или психичен дискомфорт на отсрещната страна (Мещеряков и Зинченко, 2008). Последствията от агресията биха могли да се разгърнат от унижение и обида до физическа вреда или пълно разрушение на обекта.
Онлайн агресията представлява използване на интернет пространството за нанасяне на емоционална вреда върху други хора. На практика това може да продължава по 24 часа в денонощието и да остане невидимо за близкото обкръжение на жертвата. Специфичните измерения на комуникацията в онлайн пространството предопределят съществена характеристика на най-разпространената виртуалната агресия – нейното писмено изразяване. Този тип словесна агресия се съпътства от обиди, закани, подигравки или нецензурни коментари. Интересно е да се отбележи, че размяната на враждебни съобщения е агресия не само спрямо индивида, към когото са насочени, но и спрямо всички пасивни свидетели на случващото се.
Съществуват и други форми за проява на агресивни намерения посредством визуални и аудио обекти. Те включват изображения и видео материали със злепоставящо съдържание. Особена виртуалната агресия е сексуалното насилие. Бидейки в голяма степен свободно поле за разгръщане на потискани страсти и желания, онлайн пространството позволява съществуването на разнообразни методи за сексуален тормоз и посегателство над потребителите. Не са за пренебрегване възможните рискове от прехвърляне на агресивното сексуално поведение в реалния свят. Вече не е рядкост повдигането на обвинения за виртуален сексуален тормоз.
- Какво сочи статистиката?
Най-засегнати са децата, които все по-често стават жертва на агресия в мрежата. На практика голяма част от тях са под 13 годишна възраст и без изградени умения за справяне с виртуалната среда. Според данни на УНИЦЕФ от 2019 година (European Union, 2019), всеки трети млад човек на възраст между 13 и 24 години е ставал жертва на кибертормоз. Отново според детския фонд на ООН страната ни заема едно от първите места в Европа, а и в света по агресивно поведение в мрежата. Статистиката от 2006 година насам (European Union, 2019) сочи, че долната възраст за използване на интернет е паднала от 10 на 7 години. 73% от децата под 13 годишна възраст имат профил в социалните мрежи – често създаден от родителите. Всяко трето дете има публичен профил. 10% са получавали съобщение със сексуално съдържание, а голяма част от децата твърдят, че не могат да разграничат истина от невярна информация в интернет.
Европейската комисия, ангажирана с изграждане на по-сигурно интернет пространство за децата, обогатява статистическите данни. По тяхна информация (European Union, 2019), всеки трети интернет потребител е дете. Близо 21 милиарда свързани с мрежата устройства ще бъдат използвани по целия свят до 2020 година. Един от трима родители не прилага инструменти за контрол над онлайн ангажираността на децата си. Паралелно с това обсъждането на онлайн рисковете между родители и деца значително намалява с възрастта. Малко са родителите на деца в средна училищна възраст, които знаят достатъчно за начините на използване на дигиталните технологии от подрастващите. От особено значение е, че половината от европейските тинейджъри са се сблъскали с един или повече от най-честите интернет рискове и агресия.
Целия текст можете да прочетете тук
