Всички ли ще отидем в Аляска или ще си върнем контрола над технологиите? 5/5 (1)

Всички ли ще отидем в Аляска или ще си върнем контрола над технологиите?

Игор Шнуренко*

Днес сме преминали от “икономиката на вниманието” към “капитализма на надзора, който прехвърля върху човешкото съзнание и емоции модела за извличане на ресурси от земните недра. Това съзнание и емоции се предсказват, контролират и управляват, за тях се правят залози. Фактически  възникна  многомилиарден фючърсен пазар за човешкото поведение, който се разраства бурно. В резултат на това самият човек става друг. Дали това няма да доведе до изваждане от равновесие на човешката  природа, която ще се срути върху нас с  пълна сила?

Впрочем, и в началото на  втората промишлена революция също не е имало дефицит на оптимистични прогнози за прилагане на технологиите. Но в резултат  се е наложила хищническа експлоатация на земните ресурси, цената на която днес са природните катаклизми.

Сега вече става дума за оцеляването на нашия вид.

Способни ли сме да  си извадим поне някаква уроци или трябва да се подготвяме за апокалипсис – както правят това много капитани на хайтек-индустрията, като строят за себе си бункери в Нова Зеландия или Аляска?

Повечето хора обаче не могат да се преселят в Аляска и ако искаме да оцелеем като човешки вид, трябва да решаваме нарастващите проблеми тук и сега.  Но преди всичко трябва да ги осъзнаем. Необходимо е да разберем с каква цел развиваме цифровите технологии и какво искаме да постигнем. Защо общественият контрол така силно изостава от развитието на цифровите високи технологии и възможно ли е това да се поправи?

Някои хора казват, че развитието на технологиите е предопределено и таз неизбежност поражда практиката на употребата им. Но това не е така; технологиите не съществуват сами по себе си извън обществото и развитието им се определя не от някаква мистика, а от съвсем реални цели, които си поставят онези, които поставят управляващите обществото. Така например домашният помощник “Гнездо” на компанията Гугъл събира максимално възможната информация  за потребителите си, не  защото така изисква някаква машина или алгоритъм,  а заради икономическия императив, който се установява в условията на „надзорния капитализъм” като неизбежно правило на всички участници на пазара. Пазарът се нуждае от данни и ги получава.

Новите обекти за извличане на ресурси

Транснационалните гиганти са се научили да извличат огромни печалби, като монетаризират психиката и добиват по този начин ‘новия нефт  от самия човек, като го поставят във все по-голяма степен под контрола на безличните алгоритми. Последиците от безконтролното използване на цифровите технологии се засягат най-силно децата, които нямат навиците за работа с аналогиите и информацията и не притежават имунитет спрямо интернет-зависимостта. Изследванията на психолозите говорят за масовото разпространение на цифровия аутизъм и за повишаване на тревожността при децата, за влошаването на паметта, за понижаване на уседналостта и за намалената им способност  да се обучават, особено в точните науки. Вече  се е появил медицински термин “математическа тревожност”” – става дума за импулсивно негативната реакция на децата и подрастващите при самата дума”математика”. Заедно с това и обществото като цяло се превръща в нов обект за извличане на ресурси и упражняване на контрол. Индустриалното общество често е било представяно като механизъм с колелца и зъбчатки и  по този новата машинна епоха  е било приветствано от някои художници,  но повечето творци са били против  човекът  да бъде възприеман като винтче в машина, чиито цели той не е разбирал и споделял. Но в дешните антиутопии човекът може да се окаже в ситуацията на Грегор Замза от Превъплъщенията на Кафка.Той  се  превръщ в хлебарка – същество, което не може да се познае и да си върне предишния облик. Измененията по начало са трудно забележими, но вече и човекът от 1990 навярно би бил поразен от нашите съвременици, приковани към мобилните си устройства, които живеят във виртуалната реалност на социалните мрежи повече, отколкото в този свят.

 Рояк

Днешното общество все повече напомня на пчелен рояк, където индивидуалната свобода е подчинена на някакво “знание на системата” като цяло. Чрез импулсите, генерирани от мрежите за „машинно обучение“, които влияят на емоциите, системата насочва действията на отделните индивиди, управлявайки влиянието върху тях отстрани и ги упътва към определени флагове. В такова общество губят смисъл понятия като “демокрация”, “свобода на волята”, “политика” и дори “индивидуалност”. Отново подчертаваме, че особено силно е влиянието на системите върху  най-младите, понеже те са израснали в този “улей” и нямат опит от друга общност и отношения.

Възможно ли е да се промени курсът на кораба, за да не връхлети той на скалите, които се задават на хоризонта? Само заедно можем да направим това. В началото трябва да видим проблема, без да се крием зад баналните формулировки, конспиративни теории и да не оправдаваме бездействието си  с измамно  понятие за  обективност и с фатализъм, който ни лишава от воля.

Не е възможно да се спре прогресът, но обществото може и е длъжно да го насочва, като забелязва неговите последици в перспектива. Руският писател и философ Иван Ефремов е мислил, че от самото  начало на историята си човечеството балансира върху “острието на бръснача” и че само така то може да създава великото и прекрасното, достигайки върхове. Сега отново  се налага да водим човечеството и обществото по „ръба на бръснача“,  без да  спираме прогреса, като предоставяме  на учените и инженерите вектор за укрепване на възможностите и способностите на човек, а не за отслабването им. Отделните хора и обществото като цяло  трябва да престанат да бъдат „безумни ползватели”,а обектите за управление от страна на алгоритмите и да си върнат достойнството и възможността за съзнателно личностно и обществено развитие.

Рисковете

Мащабната цифровизация създава възможности, но и рискове.Това изисква широко обществено обсъждане – но при това е необходимо и “ново осъзнаване”. Какво означава това? Означава подходите за “цифрова хигиена” и  “медийна грамотност” за всички и за всеки. В това  се състои комплексният междудисиплинарен подход на експертите в различни области на знанието –  учените, философите и представителите на обществените организации,   бизнеса и държавните структури за разработката и използването на цифровите високи технологии.

С някои от тези въпроси и в частност, влиянието на цифровото информационно поле върху човека и обществото, вече се занимават специалисти. Психолози консултанти работят в областта на цифровата детоксикация и предлагат услугите си преди всичко на представителите на властта и бизнеса. Обаче в условията на бурното развитие на новите технологии това явно не е достатъчно. Необходим е по-активен и всеобхватен подход, при който начините и методите на  “новото осъзнаване” ще бъдат достъпни за всички членове на обществото, независимо от материалното им положение, възраст, пол и равнище на образование.Също така е необходимо да се работи върху перспективата, като се поставят задачи на учени, философи, политици, за да се разширят човешките способности, без да се разчита сляпо на средствата на технологичните “протези”.

“Новата осъзнатост”  – това не е отрицание на технологията и науката, напротив то е връщане на тези понятия към истинното им човешко значение. Човечеството може да постигне истински прогрес, обединявайки се за решаване на насъщните глобални проблеми, наследени от миналото като напълно безумната експлоатация на природни и вътрешни ресурси.

Превод от руски език:

доц.д.ф.н. Димитър Мирчев

Източник: https://echo.msk.ru/blog/ger_ostwald/2585536-echo/

__________________

*Игор Шнуренко е известен руски писател, журналист, телевизионен и радиоводещ,  специалист в областта на изкуствени интелект., на която са посветени и последните му две книги:  «Homo Fractus/Человек взломанный» (2020) и “Демон внутри. Анатомия искусственного интеллекта” (2020) 

 

 

 

 

 

 

 

 

“>