Андрей Николаевич Стацкевич [*]

Всеки изминал ден все повече и повече хора се оплакват от проблеми с мозъчната дейност – от нарастваща разсеяност (т.е. неспособност да се концентрира вниманието, събирането на мислите за решаване на някакви задачи), затруднения със запомнянето на информация, до физическа невъзможност за четене на големи текстове, да не говорим за книги. Те молят да им се даде нещо за  подобряване на мозъчната дейност като цяло и по-специално на паметта.При това, колкото и да е парадоксално,  този проблем е характерен не само  и не толкова за възрастните хора, чийто мозък отслабва, което изглежда „се дължи на възрастта“, колкото за хората на средна възраст и по-млади. Мнозина обаче дори не се интересуват защо  става така – автоматично го приписват на стреса, умората, нездравословната среда, също и на възрастта и т.н., въпреки че всичко това изобщо не е близо до причината. Сред пациентите ми има такива, които са далеч от 70-те, но които нямат никакви проблеми нито с паметта, нито с мозъчната активност. И така, каква е причината?

Причината е, че въпреки  всякакви аргументи, никой категорично не желае да се откаже от така наречената постоянна, денонощна „информационна свързаност“. С други думи, ускорената загуба на мозъчните ви функции  е започнала в този знаменателен ден, когато  сте решили   да сте постоянно „във връзка“. И няма значение дали сте били принудени да го направите  поради служебна необходимост, досада от безделие или елементарен страх, че не сте „на ниво“, т.е. страх да не бъдете набедени за „бяла врана”, чудак сред себеподобните.

Още през 2008 г.стана известно, че средностатистическият ят потребител на Интернет чете не повече от 20% от текста, публикуван на страницата, и по всякакъв начин избягва големи абзаци! Освен това, специални проучвания показват, че човек, който е постоянно свързан с мрежата, не чете текста, а сканира като робот – грабва разпръснати парчета данни отвсякъде, непрекъснато скача от едно място на друго и оценява информацията изключително от позицията „споделяне“, т.е. „Може ли това откровение “да бъде препратено до някого?“ Но не с цел обсъждане, а главно с цел предизвикване на емоции под формата на анимирано „оригване“, придружено от  кратки  реплики и възклицания във формата на  SMS.

В хода на изследването се оказва, че страниците в Интернет, както вече беше казано, не се четат, а се сканират бързо според шаблон, наподобяващ латинската буква F. Потребителят чете най-напред първите няколко реда от текстовото съдържание на страницата (понякога дори напълно, от началото до края), след това прескача до средата на страницата, където чете още няколко реда (като правило само частично, без да се четат редовете до края), след което бързо се спуска до самата дъно на страницата, за да види „как  завършва“.

Червена е зоната, в която вниманието на читателя се задържа най-дълго. Жълта е зоната за бегъл преглед.  Сините и сивите  са зоните, които  изобщо не се четат.

 Затова най-ефективният начин за представяне на информация на обикновен потребител в Интернет е показването  й под формата на обърната пирамида (т.е. според принципа „колкото по-ниско, толкова по-малко“) със задължителния подбор на ключови думи (така че потребителите на информация да разберат кое е важно, а кое не много) и разкриването на не повече от една мисъл на параграф. Това е единственият начин да задържите вниманието си на страницата възможно най-дълго. Ако докато слизате надолу по страницата, плътността на информацията не намалява или – което е по-лошо – се увеличава (както например в тази статия), тогава само неколцина от тях се задържат.

Личното ми мнение е следното:

Интернет е реален наркотик.А какво е наркотик? Това е напълно безполезно нещо, без което всеки човек може да живее прекрасно, докато не  го опита. Но когато го опита, зависимостта става доживотна  – наркоманията не се лекува.

От проблема с възприемането на информация се оплакват хора с всякакви рангове и специалности – от висококвалифицирани университетски професори до сервизни работници по обслужването на перални машини. Такива оплаквания могат да се чуят особено често в академичната среда, т.е. от онези, които по професия са принудени да общуват тясно и ежедневно с хората (да преподават, изнасят лекции, да провеждат изпити и т.н.) – те съобщават, че от година на година става все по-ниско и без това ниското ниво на уменията за четене и възприемане на информация на тези, с които трябва да работят.

Повечето хора изпитват огромни затруднения при четене на големи текстове, да не говорим за книги. Дори блог-постовете, по-големи от три или четири параграфа, вече изглеждат твърде трудно и досадно четиво и следователно скучни и недостойни дори за елементарно вникване. Малко вероятно е да има човек, който да не е чувал популярното  в мрежата изказване “твърде много букви – непосилно е”, което обикновено се пише в отговор на предложение да се прочете нещо по-дълго от няколко няколко десетки реда. Получава  се омагьосан кръг – няма смисъл да се пише много, тъй като почти никой няма да го прочете, а съкращаването на обема на предадената мисъл води до още по-голямо слабоумие  не само на читателите, но и на писателите. В резултат на това имаме това, което имаме – масова тъпота.

Дори хората с добри (в миналото) умения за четене казват, че след един ден сърфиране в интернет и маневриране сред десетки и стотици имейли, дори физически не могат да започнат много интересна книга, тъй като самото четене на първата страница се превръща в истинско мъчение.

Четенето просто „не върви”, преди всичко  защото:

а) не можете да спрете да сканирате текста, да търсите ключови думи в него и

б) изобщо не се усвоява сложният синтаксис, типичен за най-класическите, високосъдържателни и наукоемки произведения, който напълно отсъства в телеграфната обмяна на „SMS отговори“.

В резултат на това едно изречение трябва да бъде препрочетено няколко пъти! Най-откровените хора казват директно така: Аз съм отвратен от / противен на самия (самата) себе си.

Но това далеч не е всичко. Поради постоянната връзка с интернет, уменията на такъв човек като способността да се върне към по-рано значима информация, да анализира прочетеното и да задейства въображението рязко се влошават. Още по-лошото е, че в 80% от случаите хората посещават Интернет за съмнително забавление или получават информация от там, която има не само нулева, но и отрицателна културна стойност.

В същото време повечето хора (особено младите) са толкова привързани към своите джаджи, че при опасност дае бъдат изключени от мрежата дори само за ден, изпитват не само психическа депресия, граничеща с паника, но и реална физическа слабосст , наподобяваща наркотичната. Не вярвате? Е, изключете сапунерката си НАПЪЛНО и се опитайте да живеете без нея поне два-три дена.

Съществува мнение, което напълно споделям, че способността за ефективно възприемане на сложни текстове, четене на сложна литература скоро ще се превърне в елитарна привилегия, достъпна само за специална каста хора. Тази идея не е нова, защото дори Умберто Еко в романа „Името на розата“ предлага да се допускат в библиотеката само онези, които са способни и желаят да възприемат сложни знания. А всички останали ще могат да четат само табели и интернет.

Казано накратко,  нито хапчета, нито хранителни добавки, нито диети, нито мозъчни упражнения и др. под. са в състояние  да спрат деградацията на мозъка. Само едно нещо може да я спре – спирането на всякакъв вид информационен боклук, постъпващ в системата за обработка, и ежедневното зареждане на мозъка с така наречената „полезна информация“. Този процес е изключително сложен и за много хора е напълно невъзможен. За мнозина влакът, както се казва, вече е  отпътувал.


Още веднъж накратко:

  1. Приспособления, които гарантират постоянната ви връзка с информация / Интернет – смартфони, iPad и т.н., без които вече не можете дори да отидете до тоалетната – ви правят п на практика  дебили с вял, апатичен, едва съобразяващ мозък, , който не е  способен да мисли и анализира. Но като всеки наркоман, вие, разбира се, сте убедени в обратното – че тези сапунерки правят живота ви нереално ярък, богат, удобен и т.н., а  вас лично – „високо издигната личност“, която винаги е в течение на всичко.

2. Благодарение на тези устройства в мозъка ви денонощно постъпва  всевъзможен отпадък, който замърсява вашия „бордови компютър” дотолкова, че сте подходящи само за най-примитивната работа с ниска квалификация. Не сте в състояние да говорите съгласувано, нито пишете, нито четете – речта ви е  бедна и изпълнена с паразитни думи. Разказвайки на някого нещо, трудно можете да намерите правилните думи и когато слушате някого, бързо губите нишката на разговора, започвате да се отегчавате и прозявате. Не можете да пишете, защото започвате да грешите в почти всяка дума и дори не знаете как да използвате препинателни знаци. Но правите готино селфи (и други боклучни снимки) и чатите на някого опо  Viber или WhatsApp.

3. Накратко, чуйте лошите новини: трябва да използвате мобилни комуникации само в АВАРИЙНИТЕ случаи. Например пристигате в непознат град и не можете да намерите някого, когото трябва да срещнете – тогава действително се налага да позвъните. Или закъснявате за важна среща – наистина е необходимо да се обадите, т.е. необходимо е да настроите джаждта си само за получаване или предаване на необходимата професионална и бизнес информация. А през останалото време  тя трябва да бъде изключена. Обаче си представям колко ви е неприятно дори да си го позислите..

4. Трябва да сте подготвени за това, че цялото ви обкръжение не ви разбира, меко казано – ще ви кажат, че сте с  съвсем ку-ку, че вии хлопа дъската и т.н.Плюийте и подминавайте.. Не забравяйте, че вие сте обект на информационна атака и трябва да се защитите. Както казва Ричард Салант, президент на CBS News: „Нашата работа е да продаваме на хората не това, което те искат, а това, което ни трябва“.

5. И накрая, трябва отново да се научите да четете книги.Истински хартиени книги – разбирате ли? Не гледайте сапунерката си с екран с часове със заслепени очи, а четете книги. Ще бъде трудно, но се опитвайте. Не е нужно да се насилвате – първия ден четете половин страници, на следващия – цяла, на третия ден – 1,5 страници и т.н. Имайте предвид, че тялото по всякакъв начин ще се съпротивлява на това – и ще се почувства болно и отпаднало, ще се противопоставя да направи каквото и да било, само и само мозъкът да не се напряга.

Не ви желая късмет, защото няма да ви трябва.

 

Превод от руски:Силвия Минева

[*] Статията е преведена по: А. Н. Стацкевич, Деградация мозга // «Академия Тринитаризма», М., Эл № 77-6567, публ.21867, 07.03.2016 http://www.trinitas.ru/rus/doc/0235/002a/02352167.htm

 

1 Отговор

  1. При децата до 6 години се формира нагледно-образното мислене. В тази възраст детето се учи да разсъждава, както и да осъзнава причинно-следствените връзки. Използването на всякакъв вид итерактивни технологии би имал по-скоро отрицателен ефект.
    Самата идея деца под 6 годишна възраст да използват компютърни технологии е престъпление спрямо личността.
    Това важи и за други “модерни” трнденции, които са тема на друг вид дискусия.