ЗА РАЦИОНАЛНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРНЕТ В ОБРАЗОВАНИЕТО 5/5 (1)

ЗА РАЦИОНАЛНОТО ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИНТЕРНЕТ В ОБРАЗОВАНИЕТО[1]

проф. д-р Януш Морбитзер

Abstract: The Internet has become one of the most important educational tools today. However research shows, that it is often used without the necessary reflection, as an easily accessible source of information, instead of being tool for intellectual development. The article will present new opportunities offered by the Internet and new competences that are necessary to fully use in education the potential inherent in it. These competences are mostly intellectual-axiological, not technical.

Key words: education, Internet, competences, wisdom, development

„Същността на техниката изобщо не е нещо техническо“.

Мартин Хайдегер (1889-1976) – немски философ,

Един от най-големите философи на XX век.

Увод

Цитираната като мото мисъл на философа Мартин Хайдегер трябва да бъде канон в работата не само с медиите, но и с всякакви творения на техниката. Обикновено потребителите на различни технически блага се фокусират – което на пръв поглед изглежда очевидно и естествено – върху техническия слой и пренебрегват културния слой. Междувременно културният слой в техниката – културната връзка, е по-важен. Това е основата, върху която е изграден техническияг слой. Запазването на равновесие между тези два слоя, които трябва да се разглеждат като аверс и реверс на същата тази действителност, е условие за рационалното и безопасно използване на всяка технология. Например, причината за повечето автомобилни инциденти понякога не е ненадеждна техника, а именно описания от американския философ, медиен експерт и културен критик Нийл Постман (1931-2003) триумф на техниката над културата – технопол, който de facto е начин на мислене за техниката[2], при който се дава приоритет при пренебрегване (често тотално подминаване) на културния слой.

Интернет, както и много други образователни иновации – въпреки големите финансови разходи за оборудване на училищата с нови технологии – не донесе очакваните резултати и не направи революция в учебната среда. Причината за това неблагоприятно явление е фокусирането върху самата технология, а не върху променящите се възможности за обучение[3] и липсата на оптимална среда за обучение, подходяща за всеки носител, в която добродетелите на дадена среда могат да процъфтяват. Много от тези технологии, начело с интернет, могат да се считат за отлични инструменти за неизползвани шансове и възможности.

На въпроса за причините за такава голяма образователна популярност на Интернет, отговорът обикновено е политически коректен – Интернет е отличен, лесен и бързо достъпен източник на знания, в него може да се намери всичко, което е полезно за образователния процес. Подминавайки съществената и често допускана грешка, защото в интернет няма познания, а само компоненти, необходими за изграждането им – информацията, възниква следващият въпрос: защо, като имаме толкова лесен достъп до интернет, ние не сме като човечество нито по-мъдри, нито по-добри, а напротив – най-новите изследвания показват систематичен спад на човешкия интелект[4]?

Капанът на интернет

Проблематиката, свързана със системното намаляване на човешката интелигентност, или напредващият процес на идиокрация, съм описал по-широко в няколко публикации[5], в тази статия искам да обърна внимание на явлението, което нарекох „капан на интернет“. Той се състои във факта, че споменатите лекота, бързина, ниски разходи и универсалност на достъпа до информация, предлагана от Интернет, приспиват интелектуалната бдителност на потребителите на тази технология и много от тях се чувстват освободени от нуждата и готовността за тяхното постоянно развитие. Въпреки това, приемайки предположението за леснотата при използване на този носител и неговите ресурси, че е достатъчна причина да не се налага да подобряваме себе си интелектуално, това вече е голяма грешка. Защото леснотата се отнася само до достъпа до информация, а не – вече напълно извън дадения носител – до процеса на нейната обработка.

Всеки носител – ако трябва да се използва рационално и отговорно – изисква предварителна подготовка на потребителя. Информация по почти всяка тема може да бъде намерена по радиото или в книга, само че е много по-трудно да ги търсим в тези медии (освен ако дигитализираните ресурси не са поставени в интернет, но тогава използваме присъствието на даден носител в интернет, неговата онлайн версия). Следователно, другите медии изискват потребителите да бъдат по-компетентни, повече работа и време. Затова по прагматични причини хората предпочитат интернет. Задачата на преподавателите обаче, е да опровергаят мита, че леснотата на достъп до информация (често потребители на интернет, а и учители, я идентифицират със знания!) автоматично се превръща в знание на учениците. Ако искаме да се обогатим интелектуално, тогава всеки носител изисква подготовка и усилия от страна на потребителя. Мисията на съвременния учител е да подготви учениците за ролята на архитекти на знанието, т.е. да оборудва ученика с компетентността да изгради самостоятелно сграда от знания – включително от ресурсите на глобалната мрежа – от информация.

За ефективното използване на медиите и инструментите на съвременните технологии изглежда е необходимо да се оборудват, както учениците, така и преподавателите с дълбоки, основани на собствения им размисъл познания за няколко основни принципа и закономерности, свързани с медийния свят. Такива закономерности включват: принципа на Св. Матей, метафората за белката в кокошарника, твърд и мек медиен детерминизъм, парадоксите на развитието на техниката на Жак Елул и много други. Ограничените рамки на тази статия позволяват само да се отбележат избрани елементи от този списък.

Специално значение за рационалното използване на интернет има един от най-важните принципи в социалните науки – принципът на Св. Матей. Неговата същност се отнася до притчата за талантите, известна от Евангелието, чието заключение е: „защото всекиму, който има, ще се даде и преумножи, а от оногова, който няма, ще се отнеме и това, що има”[6]. Така един интелектуално богат или разумен интернет потребител ще бъде по-добър архитект на знание – той ще избере по-добри „информационни тухли“ и ще изгради по-мощна сграда на собствените си знания. Интернет ще бъде за него инструмент за интелектуално развитие. Интелектуално беден потребител, който вероятно ще бъде по-слаб архитект, няма да е в състояние да избере ценна информация, често ще се ограничава до операции „копиране – поставяне“. Освен евентуални правни проблеми, е лесно да се види, че за тази категория потребители интернет ще бъде инструмент за интелектуална деградация.

Отнесен към глобалната мрежа, принципът на Св. Матей означава, че тук имаме работа с един вид обратна връзка – колкото по-силен е потребителят в интелектуален план, толкова повече ще се възползва за собственото си развитие. Това предполага много важен извод за образователната практика: струва си да се погрижите за първоначалната интелектуална подготовка на учащия, включително да го оборудвате с общи знания и този процес може и трябва да се провежда от ранна детска възраст и при всякакви обстоятелства, също и дори в частност на тези, които са „извън интернет“.

Влиянието на инструментите на информационно-комуникационните технологии, които включват глобалната мрежа, върху интелектуалното функциониране на хората зависи главно от рационалността на тяхното използване. Пълното и добро използване на богати и разнообразни интернет ресурси е възможно само ако потребителят има съответните знания, а още по-добре – също и мъдрост. Принципът на св. Матей показва, че ефективността на използването на интернет – също и в областта на образованието[7] – се определя от човека. Тук си струва да припомним – в най-съкратената версия – принципа на мекия детерминизъм, формулиран от американския медиен експерт Пол Левинсън. Той предполага, че медиите (в по-широк смисъл – всички технологии) предлагат определени възможности, а човек решава за степента на тяхната употреба[8]. Следователно, мекият медиен детерминизъм мълчаливо се позовава на концепцията за отговорност, тъй като човек – имайки на разположение определени възможности, предлагани от технологиите – взема решения за тяхното използване или дори за отказ да ги ползва. В такава решаваща ситуация например е водачът на автомобил с висока мощност и висока максимална скорост. Отговорният водач е готов да ограничи свободата, предлагана от технологиите в името на признати ценности – като безопасността на себе си и на други потребители и да адаптира скоростта към конкретната пътна ситуация.

По принцип мекият детерминизъм чудесно се свързва с формулираната от споменатия вече Н. Постман и ключова за рефлексията върху света на медиите теза: „Всяка технология е едновременно бреме и благо; не или-или, а това и това едновременно”[9]. Следователно използването на всяка технология включва както положителни ефекти, така и потенциални заплахи, които винаги трябва да се вземат предвид.

Такава потенциална заплаха например е описаното чрез метафората за белката в курника[10] неподходящо използване на интернет, основаващо се на концентрацията върху търсенето на поредната информация, при едновременното пренебрегване на преработката на вече натрупания материал. Тази метафора показва, че е необходимо изграждането на отговорно поведение на ползвателя в света на медиите, защото мнозинството от нас още не умеем да действаме рационално в условия на прекомерна информация. За разлика от водената от инстинктите си белка, човек има култура и именно тя трябва да бъде навигатор и кормчия на неговото поведение, защото те могат да бъдат формирани.

Два модела на използване на интернет в образованието

В сравнение с епохата на книгата цифровата ера предлага изцяло нови възможности и поставя също нови изисквания. Линеарната книга налагала последователно прочитане на съдържанието и не е изисквала от читателя вземането на решения. Мрежата обаче, създава значително по-голямо пространство на свобода на избора, като по този начин изисква от потребителя голяма самостоятелност и често вземане на решения. Умението да се вземат правилни решения, също и по отношение на собственото развитие, е една от няколкото възможни дефиниции на мъдростта. От тук следва, че за ефективното използване на мрежата е необходима мъдростта на потребителя.

До подобно заключение водят и думите на един от създателите и бивш президент на Apple Inc., Стивън Пол Джобс (1955-2011): „Самата технология тук не се брои. Това, което е важно, е вярата в това, че хората са добри и мъдри, и че ако им предоставим съвременни инструменти, те ще бъдат в състояние да творят истински чудеса с тях“. С. Джобс тук подчертава особеното значение на аксиологичните категории „доброта“ и „мъдрост“, защото само хората, притежаващи тези ценности, ще могат напълно да използват потенциала на съвременните медии и технологии. На свой ред това води до заключението, че ако съвременното образование трябва добре да изпълнява своята обществена мисия, трябва да поеме в нова посока – трябва да се ориентира в посока на мъдростта и духовността.

В контекста на казаното от С. Джобс заслужава да се запитаме, какво означава – от образователна гледна точка, да бъдеш умен. Тук трябва да призовем съществуващото във философията от древността, силно популяризирано от немския философ от епохата на Просвещението Имануел Кант (1724-1804), разграничение между два компонента на човешкия мозък: интелект и разум. Интелектът (лат. intellectus), който има инструментален характер, е емоционално неангажиран, аксиологично неутрален, изпълнява откривателски функции, водещи до студено познаване на истината. Докато разумът (лат. ratio) е свързан с аксиологичния пласт, осигурява рефлексивност, оценява и показва, какво е добро и какво е лошо. Това е понятие, близко до понятието мъдрост. Интелектът е необходим, за да може човек да бъде откривател и изобретател, но именно разума решава по какъв начин ще използваме своите постижения. Немският педагог и философ Ото Фридрих Болнов (1903-1991) особено сполучливо посочва, че „интелектът ще ни научи, как да построим дом. Но това е малко. Единствено разумът ще ни научи, как мирно да съжителстваме в него”[11]. Образователният проблем е в това, че съвременното образование цени по-високо интелекта, отколкото разума, то не е заинтересовано да формира мъдрост.

Можем ли да използваме интернет рационално и отговорно? Както е показал в своята работа „Под повърхността“ американския журналист, занимаващ се с въпросите на технологиите, бизнеса и културата – Никълъс Кар, интернет е медия, принуждаваща към повърхностност: „когато сме онлайн, попадаме в среда, насърчаваща повърхностното четене, незадълбоченото и разпиляно мислене и натрупването на откъслечни знания“[12]. На този аспект обръща внимание и полският социолог Зигмунд Бауман (1925-2017): „В класацията на полезните и желаните умения, изкуството да се сърфира детронира изкуството да се вглъбяваме”[13]. Характерно е, че типичното определение за поведението на интернавтите е означаващото плъзгане по повърхността „сърфиране“, но не откриваме понятия, означаващи по-дълбоко потапяне, като например гмуркане. Тук не става дума за т.нар. дълбок интернет (англ. deep Web), което означава съдържание, неиндексирано с помощта на стандартните търсачки, нито също за незаконната тъмна мрежа, „тъмен интернет“ (англ. Dark Web)[14], а като оставаме при класическата мрежа, трябва да се отбележи, че такова повърхностно използване на ресурсите на глобалната мрежа, без задълбоченото проникване в тях, е загуба не само на тези ресурси, но и преди всичко на шансовете за личностно интелектуално развитие. Поради липсата на умения или желание да се „гмуркаме“ в мрежата губим възможността да опознаем това, което е под повърхността, това, което може да бъде красиво и стойностно – губим целия информационен „подводен свят на интернет“.

Ако обаче си представим интернет като почти безкрайна информационна шведска маса, то очевидно е, че при такова информационно изобилие разумната стратегия за удовлетворяване на информационния „глад“, е използването на малки порции от отделните „маси“ (страници), с надеждата, че на следващите ще намерим още по-вкусни хапки. Следователно, това информационно изобилие по някакъв начин налага стратегията за плиткост, но това е само частично обяснение и обосновка на отказа от опознаване на намиращото се „по-дълбоко“ и от изискваните по-големи компетенции на потребителя на мрежовите ресурси. Решаването на този проблем е без съмнение много важна задача и предизвикателство към съвременното образование.

Приемайки като критерий степента на филтриране на информацията, достигаща до ученика, могат да се разграничат два модела на използване на интернет. Първият модел (поредността тук е изцяло произволна) е предоставяне на целия интернет на разположение на ученика, без никаква намеса от страна на образователните институции. Вторият модел обаче, съдържа създадени от тези институции информационни филтри, позволяващи на учениците да ползват ограничени ресурси (обичайно тематични), признавани от учителите за полезни и несъздаващи заплахи под формата на вредно педагогическо съдържание или фактически погрешно съдържание.

В първия модел, който е отражение на реалната ситуация на потребителите, ползващи интернет, хвърляме ученика в дълбоката вода. Той трябва да притежава компетентности, свързани с намиране на информация, с нейната селекция и с превръщането й в полезно знание, следователно той трябва да притежава меки умения, по-специално едно от най-важните днес – умението да се учи. Именно усъвършенстването на тази ключова компетентност на XXI век, съчетано с научаването да бъде отговорен за собственото си образование, са най-големите предимства на този модел. Противниците на този модел ще посочват, че е възможно да съществуват заплахи, основно под формата на фалшиво съдържание или можещи да въздействат негативно на ученика.

Във втория модел се сблъскваме с „централизиран контрол ” – ученикът се движи в изкуствена, но безопасна информационна среда, тук обаче неговите навигационни компетенции – както необходимите, така и изгражданите – са значително ограничени. Тази ситуация напомня на курс за шофиране, реализиращ се на затворена писта, лишена от реалните заплахи, които могат да възникнат в реална пътна обстановка, но именно поради отстраняването на тези заплахи, силно отделен от ежедневната практика и уличното движение и във връзка с това е малко полезен за обучаващия се.

Основният педагогически въпрос се отнася до целта на използването на информационния носител – дали това е дългосрочна цел, каквато е интелектуалното развитие на ученика или това е конкретна, ултра-краткосрочна цел под формата на подготовка на есе, проект, предоставяне на прост отговор без излишен по-задълбочен анализ или дори без по-голямо разбиране за него? Следователно, дали това е вътрешна цел (а с това и мотивация), формулирана от учещият се, или е външна цел, наложена от учителя, училището или образователната програма? Позовавайки се на концепцията на А. Маслоу, в първия случай може да се говори за задоволяване на потребностите на растежа и разглеждане на учащия се като вътрешно контролиран, а във втория случай за задоволяване на потребностите на недостига и разглеждане на учещия се като външно контролирано същество. Заслужава да се добави, че моделът, използващ информационен филтър, обикновено има комерсиален характер, защото с неговото създаване, с предоставянето на определено съдържание, с изследването на ефективността му  и др. под., се занимават конкретни фирми.

От образователна гледна точка, първият модел е по-разумен и по-полезен за учащите, докато вторият модел е по-удобен и по-безопасен за учителя. Ако имаме предвид, че в съвременното образование учителят – макар и все още много важен – вече да няма управленска роля, не е ментор и „мъдрец на сцената“, той е по-скоро водач и фасилитатор, който стои настрана, а главният актьор е ученикът, то избора на модел изглежда очевиден.

Върху дисфункционалността на съвременните образователни системи в сферата на подготовката на учениците за ефективно използване на интернет в глобален мащаб, а не само в нашата страна, е обърнал внимание проф. Лукаш Турски – физик, притежаващ огромно знание и страхотна педагогическа интуиция. В статията „Триумфът на невежеството“[15]  той обвинява образователните системи на отделните страни, че не са изпълнили своето най-важно задължение – да научат децата на рационално използване на интернет източниците. Както сполучливо отбелязва Лукаш Турски: „Способността за разграничаване на истината от боклуците е по-важна, отколкото познаването на логаритмите или историята на войните или въстанията”[16]. Следователно, училището е длъжно да подпомага учениците в процеса на формиране в техните умове на същностно-ценностен филтър, позволяващ им да разграничават истината от фалша и правилното съдържание от неистината и откровената глупост. Умението на ученика правилно да ползва такъв филтър е много по-ценно, отколкото предоставената му готова, филтрирана от външни филтри, информация.

Постмодернистката идеология, съдържаща отказ от истината, нейната плебисцитност (все по-често различни органи решават при гласуването на това, кое е истина и кое не е), допускането на възможността за съществуване на много истини – евфемистично наричани „наративи“ и съвременното функциониране на „постистината“ и фалшивите новини, доведоха до създаването на човек, безгранично доверяващ се на медийната информация и безрефлексивното й приемане[17].Като определение на този човек полският журналист, есеист и критик на масовата култура Мариуш M. Чарнецки (1934-2015),  предлага термина „медиот“, или медиен идиот. Думата „идио“ тук няма обидно съдържание, а се извежда от гръцкото idiotes, означаващо неспециалист, игнорант, човек с много ниска квалификация[18].

На още една особено важна компетентност в съвременния интернет-свят обръща внимание друг автор – проф. Томаш Шкудларек. Като мълчаливо се позовава на т.нар. Закон на Теодор Стърджън, който казва, че „90% от съдържанието е глупост“ (ang. ninety percent of everything is crap), професорът апелира за показване на правилната дистанция спрямо отразяваното в медиите и отношението към „неразрушимото и вечно подозрение, че може и да е иначе“[19]. Това е основа за рационален критицизъм, която трябва да характеризира човека в контекста на медийното излъчване.

Заключение

Темата за използването на интернет в образованието е много сложен въпрос. Тук съществуват много различни концепции, подходи, индивидуални идеи, виждания на изследователи и учители. Ситуацията напомня тази, описана от Джон Годфри Сакс (1816-1887) в известната Балада за слона и шестте слепи индуисти[20]. Ограничените рамки на статията не позволяват нейното пълно представяне, но все пак препоръчвам на читателите да се запознаят с нея, поради голямата й образователна стойност. В нея всеки от шестте слепи мъже описва слона от собствената си познавателна перспектива. И макар всеки да е прав в описанието на своята част, никой не описва слона в цялост. Тази балада показва една от най-често допусканите познавателни грешки – разбирането pars pro toto, т.е. познаване на цялото чрез фрагментите. Тя показва необходимостта от обмяна на възгледи, преживявания и резултати от изследвания между изследователите, занимаващи се с внедряване и изследване на използването на интернет в образованието, защото само тогава е възможно да бъде получена по адекватен начин цялостната проблематика.

Изглежда, че едно от предложенията, което си заслужава да бъде разглеждано, е концепцията за цялостна визия на интернет. Тя предполага единството на четири сфери: техническа, интелектуална, културна и аксиологическа. Единствено първата, което личи и от наименованието й, се отнася до технически въпроси и на практика се свежда до научаване как да се използва оборудването и избрани приложения за него. Интелектуалната сфера това са компетентностите на потребителите в сферата на избора на ценни информации и изграждането от тях на сградата на знанието, т.е. компетенции в сферата да бъдеш архитект на собственото знание, отговорността за собственото развитие и отговорността за релациите с другите потребители. Културната сфера създава широко разбирания контекст на образователни промени, докато тясно свързаната с нея аксиологическа сфера е необходима за вземане на съответстващи на етиката решения при избора на информация и за употребата й при използване на интернет на общия медицински принцип Primum non nocere. В тази сфера се включва и споменатия по-рано постулат на С. Джобс за мъдрия и добър потребител на медии. Трябва да се подчертае, че той не е гаранция, а само необходимо условие за рационално боравене с интернет.

Подготовката за този процес изисква оформянето на широк „плик“ – учебна среда. Това понятие, въведено от Хана Дюмонт и Дейвид Истанс в работата под тяхна редакция „Същността на ученето“, се дефинира като общите условия – както материални, така и нематериални, в които се реализира процеса учене. Така разбирана учебната среда обхваща четири измерения:

– ученикът (кой учи?),

– учители и други възпитатели (с кого се реализира процеса учене),

– съдържание (какво се учи),

– инфраструктура (къде и с помощта на какво?)[21].

Авторите подчертават, че ученето трябва да бъде разбирано като „ситуирано в контекста“ и то именно непосредствения контекст на всяко събитие, свързано с ученето, т.е. това, което определяме с наименованието „среда на ученето“[22].

Да повторим накрая използваната като мото на тази статия мисъл на М. Хайдегер: „Същността на техниката изобщо не е нещо техническо.” От представените в статията аргументи следва, че е голяма грешка да се разглежда интернет и образованието, подкрепяно от този носител, преди всичко с технически категории. Необходимо е значително по-широка, холистична визия за него и свързана с нея концепция за възпитание, насочващо към мъдрост и духовност. Мъдростта на свой ред трябва да бъде възприемана като особено важна ценност, характеризираща, както ученика, така и учителя. При това не става дума всички учители и ученици да бъдат мъдри, колкото древногръцките философи – това очевидно е нереално, важно е да се посочи правилната посока на действие и да се осъзнае, че мъдростта трябва да се търси, защото това е изключително важна аксиологическа категория в днешния дигитален свят. Мъдростта изисква обективизма на оценката (както при избора на информация, така и при тази на учителя, когато оценява ученика), контрол над емоциите и работещ механизъм за вземане на решения.

Пътят към мъдростта е дълъг. Днес мъдростта се е превърнала в една от най-дефицитните ценности. Сред многото причини за това негативно явление трябва да се отбележи фактът, че живеем в света на т.нар. горещи медии, изпращащи – за разлика от студените медии – пълни и лесни за получаване съобщения, ангажиращи сетивата и емоциите, а не въображението и разума. В резултат на потапянето в света на горещите медии човекът от цифровата епоха става все по-емоционален и едновременно с това все по-малко рационален[23]. Заслужава да се припомни още една дефиниция на мъдростта. В днешния вибриращ свят, изпълнен със суета, гъмжило от мисли, с излишък от стимули и информация, мъдростта трябва да се разглежда не само като умение да се вземат правилни решения, но и като изкуство да поддържаш вътрешното си спокойствие. Това е толкова трудно изкуство, че е достъпно за малцина.

Борбата за рационално използване на интернет в образованието – образование, което днес може да бъде реализирано навсякъде и по всяко време, без някогашните ограничения с училищното време и пространство – това е борба за това смартфонът с достъп до интернет да не бъде за ученика само разширение на ума му, удължение на ръката му и безрефлексивното му използване като средство за забавление, а да бъде рационално и отговорно използвано мобилно средство за развитие на младия човек, инструмент за познание на света и на самия себе си. Това е много важен елемент от възпитанието на саморазвитие и ефективна подготовка за добро функциониране в цифровия свят, а в по-широк контекст да бъде осъзнат, напълно ценен гражданин на съвременното мрежово общество. Технологическият напредък, който не се придружава от дълбока хуманистична рефлексия, винаги е повече заплаха, отколкото шанс.

превод от полски език: 

доц. дсн Божидар Ивков

[1] Статията е преведена по: Morbitzer, J. (2018) O racjonalnym wykorzystaniu internetu w edukacji. W: Interdyscyplinarne Konteksty Pedagogiki Specjalnej, № 23, ss. 13-28, с любезната подкрепа, разрешение и съдействие на автора.

[2] N. Postman, Technopol. Triumf techniki nad kulturą, przeł. A. Tanalska-Dulęba, Warszawskie Wydawnictwo Literackie MUZA, Warszawa 2004.

[3] Istota uczenia się. Wykorzystanie wyników badań w praktyce, przeł. Z. Janowska, red. H. Dumont, D. Istance, F. Benavides, Wolters Kluwer Polska, Warszawa 2013, s. 53.

[4] Изследователи от Норвежкия център за икономически изследвания „Рагнар Фриш“, въз основа на много надеждни изследвания, показаха, че от началото на 70-те години на миналия век средното ниво на интелигентност на хората систематично намалява и то с по-високи темпове от нивото, прието по-рано в хипотезата на Дж. Флин. Виж: J. Morbitzer, Internet w edukacji – między mądrością a głupotą, https://www.edunews.pl/badania-i-debaty/opinie/4328-internet-w-edukacji-miedzy-madroscia-a-glupota #jacommentid:4924 [dostęp: 10.08.2018].

[5] J. Morbitzer, Into Idiocracy – Pedagogical Reflection on the Epidemic of Stupidity in the Generation of the Internet era, “Humanitas University Research Papers PEDAGOGY” 2018, nr 17; J. Morbitzer, Sokrates odwrócony, czyli o internetowej głupocie, [w:] Człowiek – Media – Edukacja, red. nauk. J. Morbitzer, D. Morańska, E. Musiał, Wydawnictwo Naukowe Wyższej Szkoły Biznesu w Dąbrowie Gorniczej, Dąbrowa Gornicza 2017.

[6] Евангелие от Матея, 25:29.

[7] По принцип всяко ползване на интернет има образователен характер, защото или научаваме нещо и по този начин се обогатяваме интелектуално, или се подлагаме на интелектуална деградация.

[8] P. Levinson, Miękkie ostrze, czyli historia i przyszłość rewolucji informacyjnej, przeł. H. Jankowska, Warszawskie Wydawnictwo Literackie MUZA, Warszawa 2006, s. 24.

[9] N. Postman, op. cit., s. 16.

[10] Zob. np. J. Morbitzer, Sokrates odwrócony, czyli

[11] Gadacz, Uniwersytet w czasach bezmyślności, wykład inauguracyjny, AGH, Krakow, http://www.agh.edu.pl/info/article/uniwersytet-w-czasach-bezmyslnosciwyklad-inauguracyjny/ [dostęp: 10.08.2018].

[12] N. Carr, Płytki umysł. Jak Internet wpływa na nasz mózg, przeł. K. Rojek, Wydawnictwo HELION, Gliwice 2013, s. 145-146. Преводът на цитата в текста по горе е по българското издание на книгата: Н. Кар. Под повърхността. Как интернет влияе върху четенето, мисленето и паметта. ИК „ИнфоДАР“, София, 2012, с. 137. Превод от английски Елена Ганчева.

[13] Z. Bauman, O edukacji. Rozmowy z Riccardo Mazzeo, przeł. P. Poniatowska, Wydawnictwo Naukowe Dolnośląskiej Szkoły Wyższej, Wrocław 2012, s. 46.

[14] Zob. https://ciekawe.org/2016/07/15/glebszy-poziom-internetu/ [dostęp: 10.08.2018].

[15] Ł. Turski, Triumf nieuctwa, „Przegląd” 2017, nr 6.

[16] Пак там.

[17] J. Morbitzer, Sokrates odwrócony, czyli…

[18] M. M. Czarniecki, Medioci: czy nie jesteś jednym z nich? Przewodnik dla odbiorców telewizji, prasy, radia, kaset wideo, Internetu, Wydawnictwo Europol, Warszawa 2003.

[19] T. Szkudlarek, Media. Szkic z filozofii i pedagogiki dystansu, Oficyna Wydawnicza „Impuls”, Krakow 2009, s. 124.

[20] Księga nonsensu, przeł. A. Marianowicz, Wydawnictwa Artystyczne i Filmowe, Warszawa 1986; zob. też dok. elektron. http://psychologbielsko.eu/wp-content/uploads/2015/01/Saxe-J.G.-Ballada-o-s%C5%82oniu.pdf [dostęp: 10.08.2018].

[21] Istota uczenia się…, s. 52.

[22] Ibidem, s. 53.

[23] J. Morbitzer, O efekcie cieplarnianym w edukacji, [w:] Człowiek – Media – Edukacja, red. nauk. J. Morbitzer, D. Morańska, E. Musiał, Wydawnictwo Naukowe Wyższej Szkoły Biznesu, Dąbrowa Gornicza 2015.