Разговор на Ирина Недева с д-р Стоян Ставру за правото в ерата на свръхтехнологиите
Ирина Недева: Свързани крави, които вместо звънче носят на шията си специални проследяващи устройства (сензорни яки), а събраната по този начин информация за поведението на кравите се използва, за да се открият първите признаци на евентуални заболявания. Разболяващите се животни имат специфично поведение – те се движат по-бавно, лежат повече и по-често се отделят от стадото.
Група от растящи зеленчуци („подобрени марули “) в сензорна мрежа с цел контролиране на условията на отглеждането им по такъв начин, че те да имат по-малко съдържание на калий (калият е вреден за здравето на страдащите от хронична бъбречна недостатъчност). „Интернет на пчелите“ е ново средство за борба срещу т. нар. синдром на разрушената пчелна колония.
Гиганти като Епъл (Apple’s HomeKit) и Гугъл (Google’s Nest и Google’s Brillo) предлагат мрежи от интелигентни вещи. Какво всъщност се случва и как това променя досега познатия свят на вещите питам д-ра по право и философия Стоян Ставру.
Дали познатото създаване и развитие на виртуалния свят от новите технологии вече води и до нов тип реалности – нови вещи, непознати досега?
д-р Стоян Ставру: Да, на практика развитието на технологиите води до сериозни инвестиции във вещите. Всъщност във всяка вещ все по-често се скрива компютър. Основна характеристика на тази промяна е възможността за интеракция между вещта и позлващото я лице. Тази програма за взаимодействие между вещта и чонека е сред основните компоненти на концепцията, известна като интернет на нещата. Вещите вече не са пасивни обекти, върху които хората еднопосочно въздействат. Те се превръщат в откликващи елементи на една самоорганизираща се техноекосистема. „Интелигентните“ (т. нар. smart) вещи обикновено са свързани помежду си в мрежа, наблюдават и регистрират поведението на своя собственик и нагаждат „реакциите“ си спрямо неговите желания и настроения.
Ирина Недева: Вещите оживяват така ли? Стават нещо като технологични животни?
д-р Стоян Ставру: Излиза, че модерната наука прави възможен един нов, нека го наречем техноанимализъм. Както в далечното минало хората са одухотворявали природата. С една важна разлика – вместо да се одухотворява заварената от човека природа, хората сами създават „живи“ вещи. Това вече се случва – гиганти като Епъл (Apple’s HomeKit) и Гугъл (Google’s Nest и Google’s Brillo) предлагат мрежи от интелигентни вещи, които имат потенциала да изградят независима интерактивна среда.
Ирина Недева: Т. нар. смарт вещи навлязоха в публичния дебат основно през инструменти за следене, които се самонасочват, самопрограмират и улесняват нахлуването в личното пространство. Вместо човек да оставя отпечатък върху вещите, те започват да действат самостоятелно, така ли?
д-р Стоян Ставру: По правило всяко въздействие на човека върху вещите остава някаква следа върху тях – този факт е отлично познат на криминалистите. Когато обаче вещите са интелигентни и част от предназначението им е да събират информация за поведението на ползващите ги хора, се появяват редица опасения. Смята се, че в подобен свят на наблюдаващи и проактивни вещи хората ще загубят самотата си.
Ирина Недева: Самотота? Не бях мислила за подобна връзка – пасивните вещи ни правят самотни, активните – ще ни ангажират и ще забравим, че сме самотни, така ли?
д-р Стоян Ставру: Точно така. Това ще намали силата на религията и философията, защото те високо ценят и разчитат на самотата като инструмент за постигане на истината. Нека си зададем няколко въпроса. Можем л да се усамотим и да помислим на спокойствие в един натрапчиво интерактивен свят? Могат ли да получат просветление аскетите на вярата в една „интелигентна“ и непрекъснато регистрираща поведението им пустиня? Разбира се, тези въпроси биха могли да разкрият и някои нови възможности. Самотата би могла да се превърне в търговски продукт с висока икономическа стойност.
Цялото интервю ТУК
Източник БНР Програма Хоризонт
