доц. дсн Божидар Ивков*
Abstract: The report analyzes the positives and negatives of the process of cyborgisation of people with disabilities. It’s built a classification of periods and types of cyborgization related to the field of disability. Criteria have also been proposed as to when the processes of transplantation and implantation of artificial artifacts actually turn into cyborgization.
Key words: disability, disable persons, cyborgization, ethical issues
Резюме: В доклада са анализирани позитивните и негативните страни на процеса на киборгизация на хората с инвалидност. Изградена е класификация на периодите и видовете киборгизация, отнасяща се до сферата на инвалидността. Предложени са и критерии за това, кога всъщност процесите на трансплантация и имплантация на изкуствени артефакти прерастват в киборгизация.
Ключови думи: инвалидност, хора с инвалидност, киборгизация, етически проблеми
Увод
Последните експертни оценки показват, че 15% от населението на Земята са хора с някаква форма и степен на инвалидност. „Това е по-висок показател в сравнение с предходната оценка, направена от Световната здравна организация (СЗО) през 1970 г., чиято стойност е 10%” (Доклад, 2011: 8). Данните сочат, че за 40 години инвалидността в света е нараснала с 50%. Според различни оценки между 110 и 190 милиона лица имат най-тежките форми и степени на инвалидност (пак там).
Почти всеки човек от тези 200 мил. лица с тежка степен на инвалидност, е потенциален или реален ползвател на импланти, транспланти и/или помощни средства и съоръжения. Днес се смята, че „всеки десети жител на високоразвитите страни (и не само в тях – б.м.-Б.И.) има в тялото си синтетични протези и импланти – кардиостимулатори, дефибрилатори, сърдечни клапи, коленни стави (или тазобедрени, лакътни и раменни стави – б.м.-Б.И.), да не говорим за силиконовите допълнения“ (Емелин, 2013: 63).
От средата на ХХ век, успоредно с развитието на медицинските знания и технологии, се наблюдава появата на три взаимосвързани, но различни процеса: медикализация, генетизация и киборгизация, както на живота на хората изобщо, така и на инвалидността и хората с инвалидност в частност. Онова, което е присъщо на и общо за трите процеса, е пораждането на силна и всеобхватна зависимост на човека от медицинските знания и технологиите, налагана и самоналагана по различни пътища и начини. Това води до прикритото и трансцедентно „отделено“ съществуване на тялото от човека, изразявано афористично: „Аз и моето тяло живеем на различни адреси“.
Тук ще се опитам да проследя процеса на киборгизация при хората с инвалидност и най-вече кога този процес прераства от „обикновено имплантиране“ на изкуствени елементи в тялото с цел подобряване на здравословното и функционалното състояние на индивида, в реална киборгизация и постепенно откъсване и отдалечаване от човешкото и срастване с механичното, машинното.
Възникване и същност на киборгизацията
„Това не сме го започнали ние“ (Киборгизация, 2015) – се казва в публикация на сайта ХХ2 век. Напротив, киборгизацията сме я започнали ние. Виж опитите да се произвеждат помощни средства за хора с инвалидност и изкуствени заместители на загубени крайници и функционални възможности, това вече датира от дълбока древност. В Древен Египет са правили протези – открити са върху древноегипетски мумии изкуствени пръсти, изкусно направени от дърво и гипс (Киборгизация, 2015). През 525 г. в китайското изкуство започват да се появяват изображения на инвалидни колички, направени специално за придвижване на хора (Ивков, 2019: 128). Примери за подкрепа на хора с инвалидност (резултат от ампутация) чрез създаване на изкуствени телесни части, се откриват и в древна Гърция. За тях са били конструирани специални протези. Първото изображение на подобен тип протеза е открито върху древногръцка ваза от II век пр.н.е. (Borowski, 2012: 100).
Ако обърнем погледа си към „класическото“ и стереотипизирано изображение на пирата, то ще се види, че в него се включва не само черната превръзка на едното око и говорещия папагал на рамото, но и дървен крак, често и метална кука, заместваща изгубена ръка. В близък бой това вероятно е давало и някакво предимство на носителя й. Някои смятат, че именно тази метална кука може да се счита за първия пример за бионично „усилване“ на човешките възможности (Киборгизация 2015).
С напредването на технологиите се увеличава разнообразието на видовете протези и импланти, а също и на функционалното им съвършенство: като се започне от зъбните протези, премине се през механизираните и все по-удобни протези на долни и горни крайници, очилата, слуховите апарати и се стигне чак до различните, вграждани в тялото, изкуствени стави, сърдечни клапи и др. Разнообразяват се и се усложняват помощните средства за хора с инвалидност, които ги правят независими в ежедневието. С напредването на технологиите в края на ХХ век и началото на ХХI век все повече външни и видими протези на долни и горни крайници придобиват изключително сложна функционалност и постепенно започват да се свързват и да се срастват с нервната система на човека, като вече се правят опити те да бъдат командвани и контролирани директно чрез мисловния процес на човека. Започва срастване на човека с продуктите на новите технологии, т.е. човекът се превръща в киборг, т.е. в не-човек или постчовек.
Киборгизацията може да се дефинира като процес „на срастване на човека и машините“. Това е „обективен“ процес, който особено ясно може да се наблюдава при хората с инвалидност (Емелин, 2013: 63).
По-широкообхватна и обща дефиниция на киборгизацията представя Т. Малкова, според която киборгизацията може да се разглежда като „процес на ускорено внедряване в живота на човечеството на нова техническа реалност, включваща в себе си създаването и функционирането на киборги, клонинги, обекти с частичен и пълен изкуствен интелект (ИИ), роботи-антропоиди. Киборгизацията това е поява на особени бионични същества, трансгени (генетично модифицирани хора), „биотехнически“ човек, а също изобретяване на роботи, свързани с ИИ“ (Малькова, 2018: 88).
Във всички дефиниции на понятието „киборгизация“ могат да се открият следните общи елементи: контрол (и/или опити за контрол) на процесите вътре в тялото; замяна на естествените органи и техните функции с изкуствени; подмяна на части на тялото с продукти на технологиите.
Възвръщането на загубените или нормалните функции на увредени органи, чувства, възможности и способности, възстановяването след травма и/или заболяване и завръщането към живота в обществото, дори придобиването на някакви нови функции и възможности на организма, несъмнено представлява позитивен процес. Особено, когато това дава възможност да се избегне или да се редуцира инвалидността. Всички хора с присадени транспланти и импланти, които са започнали постоянно да компенсират загубени възможности и функции чрез различни помощни и външни за тялото артефакти (наричани обикновено бионични хора), се налага да преминат през процес на адаптация и реадаптация, да проумеят и да осъзнаят, че те са своеобразни хибриди между природно (естествено) и техническо (изкуствено), да се научат да проявяват „технологична толерантност“, да приемат зависимостта си от своите технологични продължения или части и дори да извлекат полза от тях. „Технологическа толерантност“ е необходима и на здравите хора, „преди всичко за това, че да не отхвърлят хората с инвалидност и с изкуствени части на тялото си от своята среда като непълноценни хора“ (Малькова, 2018: 88). Ergo, „техническата толерантност“ се превръща в сериозен морален и етичен проблем.
Възниква въпросът за границите, отвъд които подобряването на здравето и функционалността на тялото се превръща в киборгизация. От тази гледна точка е много важно да се класифицират видовете киборгизация и да се изгради една приблизителна периодизация на процеса.
______________
*Предложеният текст е представен като доклад в рамките на Петнадесетата национална конференция по етика “Етика и технологичен риск”, проведена през ноември 2019 г. в СУ “Св.Кл. Охридски” по инициатива на катедра по Логика етика и естетика във ФФ на СУ и секция “Етика” към ИФС-БАН. Този, както и други текстове на доклади са публикувани в бр. 4/2019 на сп. “Етически изследвания”. Препечатваме статията от изданието на колегите с любезното съгласие на нейния автор, като се надяваме,че по този начин текстът ще бъде достъпен за повече читатели и особено тези от тях, които се вълнуват отподобна проблематика.
Целия текст можете да прочетете ТУК
