Митовете за катастрофален срив на всички системи все още не са напълно развенчани. През последните няколко десетилетия периодично ни стряскаха с различни заплахи от сривове в компютърните системи.Един от тях беше проблем 2000, който заплашваше с потенциални компютърни грешки след настъпването на 2000-та година. Тези грешки
се изразяваха в ограничението на някои програми да представят четирицифрени години само с последните две цифри, например 1993г. като 93г. , 1998, като 98. Следователно годината 2000 ще бъде представена като 00 и тя ще бъде объркана с 1900.
Някои компании излязоха с тревожни прогнози, че щетите за началото на хилядолетието в световен мащаб ще бъдат до 600 милиарда долара. Стигна се дори до запасяване с храна и провизии. Но дали поради недостатъчна осведоменост или превантивни действия от страна на специалисти, до такива съдбоносни последици не се стигна. Противно на очакванията значимите грешки в системите бяха малко на брой.
Е, навлязохме в новото хилядолетие с едно успешно преодоляно предизвикателство. Но не съвсем, защото постфактум, предизвикателствата тепърва започват…
И първото такова е капанът, който човечеството само си заложи-прецедентът в историята, наречен глобализиран свят. В него временният консенсус на общноста ще смачка всяка една стабилна система в името на съвършенството и удоволствията. Чрез своето стихийно взаимодействие, Светът на световете започва да премахва всяко ограничение, използвайки своя основен агент-технологията. Тя предлага бърза организация на живота, но на цената на крехки и често променящи се решения, ръководени от прищевките на мимолетното и желаното, които налагат на всекидневния живот да се върти в цикъла на постоянната адаптация. По този начин необходимостта от технологии не спира да расте,
а с нея и зависимостит, които те създават.
Всяка компютърна система, работеща по аналаг на един неустойчив и рязко променящ се свят, също би била нестабилна. Новите иновации изискват допълнителен ресурс-колкото повече виртуални системи за сигурност се създават, толкова повече и експертни познания се изискват за тяхното обслужване. Освен това автоматизираните системи създават фалшиво чувство за безопасност. Потребителите и администраторите могат да се отпуснат и да подценят необходимостта от постоянен мониторинг и актуализация на системите.
Част от илюзията за сигурност на компютърни системи се дължи на това, че потребителите и администраторите пренебрегват други важни аспекти на сигурността.Например, връзката между киберсигурността и устойчивостта на света, в който живеем. Както глобализацията е довела до все по-голяма взаимосвързаност между държави, икономики и култури, така и компютърните системи, обединяващи безброй устройства по-целия свят, стават все по-уязвими и зависими едно от друго.
В международната търговия често продуктите и услугите преминават през множество граници и стандарти, които създават условия за нарушения. По подобен начин данните в интернет преминават през множество сървъри и стандарти. Необходимостта от взаимодействие между отделните компоненти увеличава вероятността за грешки или пропуски.Оказва се, че сложните пътища за предаване на данни могат да бъдат лесно компрометирани. Също така нараства и отговорността на доставчиците на продукти и услуги за сигурност.
Глобалният компютърен срив през юли 2024 г. е ярък пример за това как сложният и неустойчив образ на глобализирания свят се пренася и в киберпространството. Като превъплъщение на реалния свят, то наследява всички негови проблеми и ни изправя пред сериозното предизвикателство за неговото управление и защита.
Николай Колев