НАУКАТА ПО ПЪТЯ КЪМ ЦИФРОВИЯ КОНЦЛАГЕР 5/5 (4)

           

НАУКАТА ПО ПЪТЯ КЪМ ЦИФРОВИЯ                                                КОНЦЛАГЕР         

Игорь А. Шнуренко

Днес науката е като снежна топка, която се търкаля по склона на планина и увлича всичко, което се намира по пътя й. Експоненциално расте броят на научните публикации, списания, сайтове, фондове, бази данни, организации, и на самите учени. По оценки на ЮНЕСКО, още през 2013 г. в света те са били почти 8 милиона – на пълен работен ден. През 2020 г. това число се е приближило до 10 милиона човека. Вече можем да говорим за „научни маси“, за които са приложими законите за контрол на масовото съзнание.

Например, започвайки от средата на 2010 г. насам, всяка година се публикуват не по-малко от 15 хил. научни работи в областта на изкуствения интелект. Броят на силните публикации в невронауките, е два пъти повече. Просто е нереалистично да прочетете дори малка част от тях или поне да прегледате една десета от тези работи. Затова сред изследователите са много популярни всякакви „топ 10” или „топ-20” на статиите за седмица, учените са абонирани за множество такива издания, но дори в тях най-често може единствено да се „прелети“ над заглавията и резюметата.

Работата по съставяне на колекциите се извършва, разбира се, от изкуствен интелект и се получава нещо забавно: изследванията на изкуствения интелект се публикуват за самия изкуствен интелект, а вече той подбира и решава, кои от тези работи ще прочете човек.

С оглед на това могат да се диференцират няколко тенденции.

Стерилност, нарцисизъм, монетизация

Първо, науката стана стерилна, като се раздели на области, между които има слаб контакт. След като е постигнато това, двама учени от сродни области да не се разбират помежду си, е много лесно да се поставят невидими прегради в глобалната йерархия на разпределение на знанието. Научният естаблишмънт поглъща все повече ресурси, но основните открития при това се правят на пресечните точки между дисциплините – там, където не е достигнала ръката му. За стерилизацията помага и наукометрията, целта на която е да осигури запазване на статуквото.

Второ, науката все повече се фокусира върху самата себе си и все по-малко върху изучаването на света и човека. Учените се изгубиха в огледлани отражения, като се занимават основно със своята собствена организация и реорганизация. В по-широк смисъл, науката все повече изпълнява служебна роля в мащабния глобален спектакъл под наименованието „хипернормализация на капитализма“.

Трето, науката стремително губи своя обществен компонент, превръщайки се в голям бизнес. Този бизнес отначало се концентрира в ръцете на най-силните играчи, а след това се и и монополизира от тях. Те действат в духа на разбойническите барони от края на XIX век.

През 1968 г. на науката като институция беше нанесен удар от ляво. Парижкият май отмени всички авторитети и по време на окупацията на Сорбоната звучали призиви за това, че в „освободено общество” всякакви научни йерархии трябва да бъдат ликвидирани и заменени с равен обмен на труда и услугите. В една от листовките пишело:

„Миналият петък учениците и студентите, безработната младеж, рамо до рамо се бориха на барикадите, не за да запазят университета в служба на буржоазията: това е цяло поколение бъдещи ръководители, които се отказват да бъдат планировчици на нуждите на буржоазията и агенти на експлоатацията и потискане на работниците”.

На критика била подложена технократичната държава като цяло, независимо от нейната форма – социалистическа или капиталистическа. Атаката била насочена към разделяне на умствения и физическия труд, към технокрацията с нейните научни методи за управление, с разделянето между замисъла и изпълнението. Философът Пол (Паул) Файерабенд смятал, че науката е длъжна да премине под юрисдикцията на обществото, с решаването на академичните въпроси по демократичен път: „Отделянето на църквата от държавата трябва да бъде допълнено от отделяне на науката от държавата”.

Днес това именно се случи, но не съвсем така, както предполагаше Файерабенд. Науката не премина от ръцете на „репресивната“ държава към самоуправляващото се общество. Вместо това властта над науката получиха корпорациите.

Световният пазар на научни публикации в пряк смисъл на тази дума, се владее от глобални финансови институти. Днес той е поделен между две платформи: Web of Science и Scopus. Web of Science съдържа например 160 милиона статии, представляващи над девет хиляди водещи академични институции, корпорации и правителства от цял свят. Тук е концентрирана работата на милиони учени в стотици области на науката в продължение на последните 115 години.

Втората платформа – Scopus, представлява по същество база данни на аннотации и статии от повече от 36 хил. научни и отраслови списания, а също научни книжни серии от над 11 хил. издатели. Главните сфери на Scopus са биологията и свързаните с нея науки –  социални, естествени и всичко, което се отнася до медицина. Scopus осигурява анотиране на статии на водещи експерти, техният рейтинг, създаван по различни методики и търсене в базата данни за патенти.

На кого принадлежи науката

Тези структури, може да се каже, са разделили научния свят помежду си. Одобрението на една или друга работа от тях – статия, монография, дисертация на учения – е необходимо за въвеждането й в сериозния академичен дискурс; днес на практика  от това зависи изцяло положението, в това число материалното на  всеки автор на научен текст. В Русия, както и в други страни, одобрението от Web of Science или Scopus е ключов фактор за оценка на дейността и на самите учени, и на научните институции, които те представляват.

Кой ги владее?

Платформата Web of Science принадлежи на компанията Clarivate, която е базирана във Филаделфия и Лондон. Нейните акции се търгуват на нюйоркската борса, а пазарната им капитализация –  по последни данни – е около 9 млрд долара. Компанията е била създадена от група финансисти, закупили през 2016 г. подразделение за научна аналитика на една от най-големите световни медийни корпорации – британската Thomson Reuters. Купувачи  станаха инвестиционната фирма Onex на Джери Шварц с щаб-квартира в канадския град Торонто. Тя управлява 33 млрд долара активи, влагайки парите в сфери като финансови услуги, ритейл, промишленост, здравеопазване, високи технологии, СМИ и телекомуникации. Джери Шварц – известен инвестиционен банкер,  след като  работи в един от водещите западни финансови институти Bearn Stearns, става основател на редица компании.

Фирменият стил на Onex, по отзиви на експерти, се отличава със стремежа към пълен контрол и рязко снижаване на издръжката. Този стил беше пренесен и в управлението на научните ресурси. Със съюзника на Onex работата е още по-интересна. Това е много уважаваната някога британска финансова корпорация Barings. Тя била закупена за един фунт стерлинги от холандската банка ING след скандала със своя трейдър Ник Лисън, който се занимавал със спекулации на източните финансови пазари. Затова началството го поощрявало и си затваряло очите за двойното счетоводство и други нарушения. Веднъж на Лисън не му провървяло и той загубил стотици милиони долари на вложителите.

Спекуланти владеят науката.

Barings действа и в Русия,където  инвестира в нефт и газ, промишленост, СМИ, технологии, телекомуникации и финансови услуги. Baring Vostok Capital Partners, регистрирана в британския офшор Гернси, няколко пъти е обявявана за „Руска компания на годината за директни инвестиции“. Наистина, нейният шеф – Майкъл Калви,  през 2019 г. беше арестуван по подозрение за присвояване на 2,5 млрд рубли от банка „Източна“, но за него се застъпиха Херман Греф и други видни представители на руския бизнес.

Любопитно е, че Baring Vostok беше предишен инвеститор в руската компания „ЯндексЮ“, купувайки я само за 5 млн долара – 35,7% от акциите на компанията. При излизането на „Яндекс“ на нюйоркската борса през 2011 г. тази част струваше вече от порядъка на 4 млрд долара, покачвайки цената си 800 пъти, а днес е от порядъка на 7 млрд долара. Тези цифри могат да помогнат за  разбирането на това, как може да се заработва от предвиждане на събития и какви пари се правят от управлението на тези събития. А тук се говори за контрол и управление не просто на събития, а за самото развитие на световната наука, а заедно с нея и на определяне бъдещето на глобалните технологии.

Компанията Clarivate, създадена от Onex и Barings, владее платформата Web of Science и изкарва прекрасни пари на гърба на науката, не само като приема плащания за публикации в своите списания, но и като продава на хиляди университети и други организации своите подписки и услуги, в това число по патентоване и регистрация, обслужване и защита на търговските марки и дори промишлен шпионаж.

Платформата Scopus принадлежи на холандското издателство Elsevier, което през 1993 г. се слива с британската издателско-консултантска група Reed International и сега влиза в британско-холандската издателска група RELX plc. Щаб-квартирата на групата е базирана в Лондон. Нейният председател – сър Антъни Хебгуд, е едновременно и председател на съвета на директорите на  централната банка на Обединеното кралство (Bank of England) .

Капитализацията на групата, по данни от юли 2020 г. е надскочила 32 млрд долара, а ежегодният доход е над 7 млрд. Акциите на групата уверено растат и в короновирусните времена. През 2018 г. учените са представили на съда на Elsevier, чрез над 2,500 научни и отраслеви списания, издавани от групата, почти два милиона статии, от които 470 хил. са били приети за публикация. Върху тях са работили повече от 20 хил. научни редактори, които по правило са водещи експерти в своите области.

 

Модел на управление

Без съмнение, компаниите, контролиращи глобалния пазар на научни публикации, използват данните, събрани с помощта на платформи за машинно обучение на системите на изкуствения интелект, които ще бъдат способни не само да предсказват поведението на учените, но и да го направляват. На такава основа ще бъде възможно управлението, както на отделните учени, така и на цели отрасли на науката и дори създаването на нови нейни отрасли.

Тези компании имат глобален обхват, опит, утвърдена репутация и разгърната мрежова структура. Всичко това прави прилагането на машинното обучение в областта на прогнозиране на научните изследвания много ефективен и високодоходен бизнес. Вероятно тези компании създават или са създали цифров операционен модел за управление на науката.

При това само по себе си управлението на науката изглежда, на съвременния етап на развитие, напълно оправдано и дори необходимо. Науката става твърде тромава и аморфна, а връзките между отраслите й твърде случайни и неопределени за това, за да може цялата тази машина да функционира по необходимия начин. Големият въпрос обаче е в това, какви са целите на такова управление?

Едно е да управляваш науката в полза на обществото, за да дадеш всички възможности за самореализация на талантливи хора, да им дадеш ефективни инструменти, да събереш онези, които могат да се обогатят един друг за открито дефинирано колективно благо. Това е невъзможно без свободния обмен на идеи.

Но целта на днешното управление на науката се свежда до това да се повиши печалбата от инвестициите на крупните финансови структури, по подобие на групите BlackRock или банковите консорциуми.

Моделът на такова управление вече е създаден и се отработва – не трябва да се забравя за това, че и Thomson Reuters, и Reed Elsevier винаги са били на острието на най-модерните технологични решения. В бъдеще управлението на световната наука ще бъде децентрализирано, което предполага още по-голяма роля на алгоритмите и на алгоритмите за изменение на алгоритмите. Както това се прави на платформи като Netflix или Youtube. Такъв подход позволява да се осъществява и мека цензура, като се намалява показването или биват превръщани изцяло в невидими нежеланите материали, и обратно, като се повишава видимостта на материалите, за придвижването на които алгоритъмът ще бъде настроен.

Системата е настроена за минимизация на пазарната неопределеност – а стопроцентно отстраняване на тази неопределеност може да се постигне само чрез тотален контрол и управление.

Работният ден на учения в най-близко бъдеще може да започва с четене на анотации, издавани от платформа, която ще фиксира реакцията  му при прочитане и ще се обучава на тази база, като предлага все по-релевантни решения. Издаването на анотации може да бъде коригирано на основата на това, което изисква в даден момент научният пазар. Учен, желаещ неговата собствена работа да получи по-висок рейтинг, ще променя поведението си в съответствие със  стимулите от страна на алгоритъма.

Наукометрията ще става все по-усъвършенствана и данните ще се събират постоянно: системата ще се стреми практически всяка стъпка и ако е възможно всяка мисъл на учения, да се подлага на регистрация, измерване и аналитична обработка. По такъв начин прилагането на системи за машинно обучение открива пред глобалните финансисти нови перспективи за контрол над науката и милионите учени.

Но кой ще поставя целите пред системите от изкуствен интелект за управление на световната наука? За да се отговори на този въпрос, заслужава да се обърнем към финансовите пазари, които се оказаха най-възприемчиви към алгоритмичното управление на глобалните процеси. Тук си струва да си спомним за операционната система Aladdin® на инвестиционната корпорация BlackRock, под управлението на която се намират активи на фантастичната сума около 7,5 трилиона долара.

Aladdin – това не е просто програмно осигуряване за управление на портфейлни инвестиции, а Система, която се базира на изкуствен интелект и нпрекъснато се обучава, притежава най-пълната информация за световните финансови пазари и отделните участници в тях. В режим на реално време тя постоянно анализира информация и не само предсказва рискове, но и предприема стъпки, за да ги предотврати, насочвайки в нужното направление финансови потоци. Системата е настроена към минимизация на пазарната неопределеност – а стопроцентното отстраняване на тази неопределеност може да се постигне само чрез тотален контрол и управление.

Скритата работа по преустройството на икономическите, социалните и политическите институти на човечеството няма прецеденти. При сегашната система икономическият императив изисква всяка организация, била тя частна, публична или държавна, да предприеме действия за извличане на стойност.

Високата монополизация на управлението на световната наука днес ще позволи бързо да се реализират връзки на монополистите с финансовите пазари чрез платформи като Aladdin. Това ще позволи създаването на нови инструменти за управление на науката, например, чрез търговия с фючърси на научни разработки, открития и дори индивидуални постижения на учените.

Днес науката напълно може да се разглежда като отрасъл на икономиката с множество „научни фабрики” и стотици хиляди заети по целия свят. Тези фабрики вече се управляват с помощта на изкуствения интелект, а в близко бъдеще те ще се управляват непосредствено от Цифров Левиатан.

Ще има ли някой, който на свой ред да стои над изкуствения интелект и да му поставя задачи? На първо време, вероятно да, както това се случва в същия този Фейсбук, където алгоритмите се пренастройват, за да оптимизират доходите на тази корпорация и да увеличат сумата в сметката на Цукърбъргър или да подобрят репутацията му. Но когато изкуственият интелект, управляващ науката, се свърже с изкуствения интелект, управляващ социалните мрежи, такъв изкуствен интелект ще може да си поставя някакви общи цели, базирайки се на критерии, които сам ще разработи за себе си. Тогава ще може да „закрие” който и да е отрасъл на науката, както закриват днес фабрика за това, за да подобрят финансовите показатели на компанията.

Юберизация

Например, ще може ли изкуственият интелект да „закрие” астрономията или, да допуснем, литературата?

Ще могат ли изкуствените интелекти, работещи за различни компании и в различни отрасли, да се обединят? И защо не? Юберизацията на науката посредством изкуствен интелект на някакъв етап от развитието, е напълно логична и това може да се случи в много близко бъдеще.

Изкуственият интелект може да раздава задачи и да определя, кой тренд да се развива, а кой не, той може да направи така, че епохална работа да не бъде забелязана, или обратното, някаква статия, въвеждаща науката в безперспективно направление, да получи широка разгласа. Ефективността на труда на учените се измерва с метрики и индекси на цитиране, в съответствие с тези количествени показатели работата получава финансиране или обратното, закрива се.

Показателите е възможно да се управляват чрез алгоритми на отбор и търсене така, както Фейсбук управлява съдържанието чрез алгоритми. Това означава, че този, който контролира научните мрежи, ще контролира и съдържанието на научните работи, т.е. в „неговия” джоб ще се намират ключовете от технологичното бъдеще на цялото човечество.

Към системите, които интегрират в себе си бази данни от типа на WOS и Scopus, ще могат да се включват външни приложения, разработени от стартъп-и. Ще бъдат определени тези процеси, които е необходимо да се цифровизират с помощта на аналитика и изкуствен интелект. Например, кореспонденция между учени и обмена на информация помежду им и с външни агенти. По такъв начин ще бъдат идентифицирани и ще се появят нови бизнес модели, които осигуряват цифровата трансформация на науката.

Ако се интегрира системата за управление на науката с други платформи на Цифровия Левиатан, е възможно да се постигнат още по-поразителни резултати. Например, поведението на учените ще може да бъде контролирано чрез извъннаучни фактори като социален рейтинг или с инструменти за управление на броя. По такъв начин фактически ще се създадат нови социални институти, които да превърнат науката в напълно подвластна на Цифровия Левиатан. По-точно, социалните, политическите, икономическите текстове ще се слеят в един текст, в самообучаващ се поток, настроен за повишаване на финансовата ефективност на цялото, т.е. на самия Левиатан. При това няма да има принципна разлика между индивидуалната и колективната траектории на управление. Лабораторията Deep Mind на компанията Google разработва цифрови агенти, способни да „водят“ човекът от раждането му до смъртта, обменяйки информация с други подобни агенти.

Тъй като има преимущество в мащаба, мрежовите ефекти и машинното обучение, Левиатан бързо ще проникне в съседни области като държавно управление,  за да се постави в служа на съществуващите структури. След това нищо вече няма да може да предложи алтернативен модел на управление на науката, който да му бъде конкуренция. Дигитализираната наука ще се превърне в част от глобалната компютърна мрежа за всеобщо управление.

 Статията е преведена по: Шнуренко, И. А. (2021)

Наука на пути к цифровому концлагерю.

On-line: https://shnurenko.ru/articles/nauka-na-puti-k-czifrovomu-konczlageryu.html

превод от руски : проф. дсн Божидар Ивков

 

 

“>