Конференцията протече в типичен академичен дух и стил – с различни секции, много дискусии и ползотворни контакти.
Разбира се, главната заслуга за това е на организационния комитет, който се справи блестящо с всички предвидени и непредвидени обстоятелства, като осуетеното включване на участници от чужбина заради стачката на Луфтханза и неизбежния шум в комуникацията, характерен за съвременните електронни, опосредствани комуникации.
Духът на аристотелизма обаче се оказа достатъчно силен, за да устои на несгодите на съвременния свят и да събере своите привърженици в родната Алма Матер, за да обменят мисли и чувства, преливащи на моменти в размисли и страсти за метафизиката, поетиката, реториката, логиката, етиката и тяхната изследователска традиция през вековете от Аристотел насам.
Предложени бяха много интересни паралели между модерните и аристотеловите визии за удоволствието, щастието, политиката, икономиката, интерпретации върху различни аристотелови понятия като ентелехия, енергия и дюнамис, които предизвикаха полемични дискусии и много коментари.
И на дело беше проверена и препотвърдена правдивостта на Аристотеловата мисъл :
“Та никой не би избрал всички блага за себе си, и да живее сам. Понеже човекът е обществено същество и по природа е създаден за съвместен живот.”
(Аристотел, Никомахова етика, кн.9, гл.9)
