Според известния немски социолог Макс Вебер Модерната епоха поставя началото на „разьомагьосванeто“ на света, тъй като рационализмът приема че всичко е възможно да се проследи и измери, т.е. контролира, то светът изглежда калкулируем и подреден, но в същото време лишен от тайнствеността, присъща на дотогавашните обяснения и описания на света, или поне така се възприема той през погледа на модерния човек. Доколко можем да твърдим че това все още е валидно в днешни дни, когато цифровите технологии са навсякъде в ежедневието ни?
Развитието на цифровите технологии несъмнено отбеляза революция през последните двайсетина години. Това явление не може да бъде разглеждано единствено през призмата на техническия напредък, тъй като тези технологии навлязоха буквално във всяка една част от живота и (дори сред „приятелите“ на един човек има такива които той познава само виртуално) и промениха не само начина по който хората възприемат света, а и взаимоотношенията между тях –чрез социалните мрежи, мобилните комуникации и т.н. Казано накратко, числата са навсякъде. Може ли да твърдим, че затова светът е станал по-обозрим, по-контролируем и в известен смисъл, по-опитомен?
Макар че е очевидно, че напредъкът на технологиите подпомага ежедневието ни, следва да бъде отчетена и рисковата им страна. Тук не става въпрос толкова за директните ефекти като възможността за „подслушване“ и наблюдение на потребителите –въпреки че този проблем не е за пренебрегване, той е податлив на контрол. Има и други въздействия, които не са непосредствени и поради това по-трудно се регистрират и улавят. Едно от тях е именно приемането на технологиите като вълшебна пръчица – че благодарение на тях няма непреодолими проблеми и всичко може да се реши с едно щракване на екрана на умния телефон. Когато през 2014 година един малайзийски самолет изчезна от радарите, в социалните мрежи се появиха коментари на различни потребители, които недоумяваха как е се е случило това, при условие че „съществува приложение за смартфони, което дава възможност на всекиго да проследи във всеки един момент къде се намира всеки един самолет по света“. (*бележка: тук няма да се спираме подробно на техническия аспект на проблема. Ясно е че приложението събира информация от различни източници, които от своя страна я получават през системите, които наистина следят тези самолети). Подобна увереност, че телефоните могат да правят всичко, дори и онова, което е непосилно за изградената система за връзка и ръководството на въздушното движение е симптом не толкова за технически напредък, колкото за възприемането на технологията като нещо магично, по-близко до вълшебната пръчица на Хари Потър, отколкото за идеята за машина, т.е. усъвършенстван инструмент. Не може с лека ръка да се заключи, че подобно „реомагьосване“ на света е следствие на потребителско невежество. Технологията, която стои зад тези приложения е станала „непрозрачна“ за потребителя именно поради своята сложност: информацията се събира толкова бързо и в толкова големи количества, че за потребителя става трудно или в някои случаи практически невъзможно да проследи как точно работи този процес дори и като логика. Подобно „затваряне“ и „омагьосване“ на технологията е по-скоро закономерен и неизбежен процес и тенденцията е той да се „изсветлява“ все по-малко заради усложняването на технологиите. Разбира се, това не създава пречки пред потребителите да ползват тази технология, но засилва усещането им че тя може всичко и по-скоро действа като магия, отколкото като калкулируема и проследима технология. Това магическо възприемане на технологията има и още един неочакван ефект: потребителите стават все по-зависими от употребата на тези технологии, тъй като технологията не се възприема просто като помощен инструмент, а като магика, която може да прави немислими неща и да замести не само определени дейности, но дори и да взема решения вместо човека. Последното е един от най-големите рискове които тепърва ще излизат наяве при прилагането на дигиталните технологии, особено в частта на използването на т.нар. машинни алгоритми. Въпросът който още сега следва да се зададе е: трябва ли да оставим това явление да се развива „естествено“ и потребителите все повече да се уповават на псевдомагическите свойства на технологиите и да са готови технологиите да бъдат приложени на места и за проблеми, които изискват не просто човешка намеса, а човешко, ценностно базирано решение? Тези въпроси следва да се зададат сега, докато този процес е все още в началната си фаза, т.е. е възможно да бъде овладян и поне частично контролиран.
Настоящият коментар е резюме на дискусия между социолозите Антоанета Гетова, Зюбейде Демирчиоглу и Милена Кремъкова в списание ¨Sociological Review”. Оригиналният текст (на английски език) може да се прочете тук
