Day

Ивнайло Добрев.   Настоящата статия предлага  опит да мислим и представим екзистенциалните и потребителски убеждения, свързани с употребата на някои технологични и кибернетични обекти, явления и процеси в съвременния свят, през понятието „сакрално” като описващо форми на парарелигиозен опит. Основания за такъв опит ни дава начинът, по който Мирча Елиаде използва понятията „сакрално” и „религиозен опит” и възможността използваната от него херменевтико-интерпретативна парадигма в изследванията му върху историята и феноменологията на религиозността да бъде приложена  към  някои обекти на съвременната кибернетична и технологична култура.  Основната теза на Елиаде,  с която експериментирам философско-теоретически в този текст,  е изложена в неговото популярно произведение „Сакралното и Профанното”. Представена съвсем накратко, тя гласи следното:  модерният и съвременният човек изпитват повече или  по-малко неосъзната потребност от религиозен опит и търсят също такива по-малко или повече неосъзнати форми, с които да я удовлетворят. Във връзка с тези форми въвеждам понятието „техномистицизмът”,  като подходящо за  означаване на нагласите и практиките на фетишизация и сакрализация  на някои продукти и явления на съвременната технологична действителност.                                                                                                                                Keywords: Technomysticism, Sacral, Sacred Hermeneutics, Cybernetics of Sacred Experience.